Да започнем от митологията. Почти романтично звучи онази история за митичните същества наречени андрогини, които са двуполови и са считани, от древните гърци, за първите хора. Боговете ги разделят, защото те им се равняват по сила и оттогава всеки един е обречен да търси своята половинка. Намирайки я създава семейство и реализира себе си в пълнота. А дали изобщо ще я срещне? Дали има само една правилна половинка? – това са въпроси, на които еднозначен отговор не може да се даде.
И какво става, идва момент, в който всеки един е готов да създаде свое собствено семейство и да осъществи основната си функция – възпроизводството. Възрастта е различна, възгледите – също, но това, което обединява всички е желанието за щастливо бъдеще и вярата в него. Всичко на теория звучи перфектно – жена, деца, къща, но когато дойдат проблемите, а те неизменно ще дойдат, ще можем ли да се справим с тях.
В последните десетилетия едно от най-ценените човешки качества е личната свобода. Хората дават какво ли не, за да я имат, а дали знаят как да я използват – това е друга тема. Жените все повече се еманципират, все повече започват да мислят за кариерата си, а при липса на такава се чувстват непълноценни. Налага се да балансират между дома и работата. Свърши времето, в което основната функция на съпругата е да върти домакинството и да отглежда децата. Фактите сочат, че един солиден процент от съвременните жени не умеят да готвят, а любовта на мъжа минавала през стомаха…
От друга страна съвременният мъж изпитва постоянна нужда от това да се доказва – в единия случай, а в другия – умее да пилее времето си като професионалист. Останала е онази черта от мъжкия характер, в която някои смятат съпругата за даденост, което е в техен ущърб. И като прибавим голямата купчина от проблеми, с които се сблъскват семействата, липсата на брак, цялата скука и необходимостта от нови преживявания, стигаме до добре познатата стара изневяра, която с годините е била старателно и грижливо прикривана, а сега често я виждаме на показ, ехидно да се усмихва.
Всичко написано от мен дотук, разбира се, не може да абсолютизира познатите случаи – свят широк. Това са просто нюанси, отражения от познатата действителност. Хората все по-късно започват да се обвързват сериозно, горната граница наближава 30 години, докато преди голяма част от населението е създавало семейства още от 18 – годишна възраст. Тези факти имат своя положителна и отрицателна страна, всичко зависи от гледната точка…
Не искам да пренебрегвам и онзи процент щастливи семейства, които са се намерили един друг и живеят в хармония въпреки проблемите. Те са истински щастливци, защото умеят не само да срещнат любовта, но и да я съхранят и полагат усилия за това всеки ден.
Когато създаваме семейство личната свобода и интереси отстъпват пред общото благо, егоизмът няма място там, необходими са компромиси, защото децата имат нужда от здрава семейна среда и добро възпитание.
А колкото до всичко казано от мен – истината е някъде по средата, изпадането в крайности никога не води до нещо добро.
