"Здравейте, сийнове и дъщери на новото време!", бих възкликнал, ако трябваше да се обърна към представителите на днешното модерно общество. И наистина, какво друго да възкликнеш, когато навсякъде около теб се разхождат хора, късогледо взрели се в екраните на мобилните си телефони?
Аз също съм един от тях. Миналата седмица, когато най-масивната социална мрежа на съвремието, Фейсбук, crash-на (глагол, означаващ състоянието, при което някои от потребителите нямат достъп до профилите си) и изпаднах в двучасова екзистенциална криза, докато оправят сайта, се замислих дали моят живот не е пренесен почти изцяло в интернет и дали титулярната ми личност не е на практика заместена от виртуалната.
Темата за технологиите, социалните мрежи и как те влияят върху обществото ни е болезнено позната. По нея са изписани хиляди статии, есета, дори антропологични и социологически научни трудове. За футуристите и прогресивните учени бъдещето ни представлява все по-голямо дигитализиране и компютъризиране на реалността, докато тя се пренесе на изцяло ново ниво - в рамките на виртуалната среда. От друга страна, по-консервативните виждат технологиите и развитието на социалните мрежи като пагубно за общуването между хората и дори като заплаха за нашия вид.
Истината, както в повечето случаи, е някъде по средата. Разбира се, социалните мрежи определено ни улесняват, особено що се отнася до бързината на достигане и обмена на съобщенията, преодоляването на огромни разстояния, непосилни за човека, свободния и неограничен достъп до публична информация - проспекти, които само допреди десетилетия бяха в сферата на научната фантастика. Онова, което следва да съблюдаваме обаче, са границите на тази зависимост от технологиите и опасността да загубим собствената си същност.
С други думи, ако Фейсбук crash-не, което се случи миналата седмица, да можем да продължим живота си нормално. Като автор и човек, занимаващ се с изкуство, определено се радвам на по-широката аудитория, предоставена ми именно от социалните мрежи. Пример за това е тази статия - как иначе бих имал възможността да напиша нещо и то да достигне до толкова хора? Съвременните тенденции обаче клонят натам, че все повече от нас превръщат виртуалната си личност в заместител, субституент на реалната. Публичният ни цифров образ, до който имат достъп всички, е загладен и изчистен от негативни черти, докато същото не може да се твърди за действителния. Получава се нещо като портрет на Дориан Грей, но с обратен знак - измененията и пороците се отпечатват върху истинските ни лица, а ние сме заети с грижата за своите аватари. Аватарът, профилът, акаунтът обаче представлява заместител, а не наше второ или, не дай Боже, първо "аз" - когато по-голямата част от контактите и живота ни е изведена от нас и пренесена в друго пространство, е време да се замислим.
Само докато пиша тези редове, по света се раждат хиляди деца, които ще израснат и ще бъдат отгледани в нова технологична ера. Достъпът им до смартфона, прозорец към света, ще е напълно свободен. От нас, като личности, формирали се на границата между две епохи, зависи да ги насочваме към правилното използване на технологиите - така че следващите поколения да са техни господари, а не роби, и човечеството да запази своята идентичност, вместо да crash-не.