В първата част представих най-честия сблъсък в градските паркове - между родителите и стопаните на кучета. Във втора част представям и споровете между останалите групи хора, които ги посещават.
Много от пенсионерите са недоволни от шума, който децата издават, когато си играят. Шум вдигат и самите пенсионери, които често си говорят високо. Изобщо в парквоете се говори много високо. Колкото повече хора говорят високо, толкова повече се налага и ти да викаш, за да те чува събеседника. Така паркът става една викалня и вместо да си почине човек от градския шум, понякога се връща дори още по-уморен от там. През последните години дори и врабчетата ги няма вече в парковете, защото се плашат от шума, който причиняваме.
Родителите трябва да научат децата си да се държат възпитано на обществените места, каквито са парковете. Повечето от тях си мислят, че на децата всичко им е позволено само защото са деца. За тях спазването на обществения ред е проява на компромис, а не част от възпитанието. Много от родителите нарочно не възпитават децата си да се съобразяват с другите хора. Смятат, че така, с кралимарковско поведение, ще ги научат да са тарикати, а това би било в техен плюс. Но всъщност това би им донесло повече проблеми, отколкото привилегии, когато станат големи и самостоятелни хора и им се наложи не само да използват, а и да уважават другите.
Всички се радват на децата, пенсионерите също не по-малко, но съм съгласен, че викането и пищенето, светенето с лазерчета в очите на хората, пукането на гърмящи клечици и топченца, вдигането на прах с топки и други неща, извън детската площадка, е нормално да дразнят възрастните хора. А и играта не означава дивашко беснеене. Децата трябва да се възпитат на уважение към възрастните. Трябва да избягват шумни игри в близост до възрастни хора, разбира се, освен в детските кътове. Това, разбира се, не означава, че те трябва само да седят на пейките като възрастни и да не си играят изобщо, както го разбират някои досадни и непрекъснато хленчещи представители на пенсионерската група. Те съответно също трябва да уважават децата и да проявяват търпимост към тях, разбира се, в допустимите граници.
Тийнейджърите са едни от най-честите посетители на парковете. Тяхното поведение може да е от напълно нормално до извънредно неприемливо понякога, в зависимост от компанията, в която са, и от индивидуалността на всеки един от тях. Нормално е те да са по-шумни, както и децата. Понякога дори и най-добре възпитаните от тях може да нарушат спокойствието на предпочитащите тишината пенсионери или на спящото в близост до тях бебе. Хората, най-често пенсионерите, не могат да преценят кои тийнейджъри наистина са хулигани и често ги набеждават за такива и се обръщат агресивно към тях. Това, че нямат правилна преценка не е проблем на тийнейджърите, а на възрастните госпожи и господа. Съвестните младежи и девойки преустанояват шума, когато им се направи учтива забележка или се преместват на друго място, където не биха безпокоили никого. Както към децата, така и към тийнейджърите трябва да има търпимост, отново, разбира се, в допустимите граници.
Велосипедистите често биват овиквани от майки и възрастни хора, а пък те имат проблеми с кучетата, които ги лаят и гонят. Градската среда е много неблагоприятна за тях, а те изполват един страхотен начин за спорт и екологично решение за придвижване в града. Напълно съм съпричастен с тях. Работа на общината е да отдели алеи за тях, както по улиците, така и в парковете. Много рядко, но все пак се срещат такива, които умишлено стряскат децата и пенсионери, но не бива всички да бъдат слагани под един знаменател. Понякога се случва деца и възрастни да бъдат блъскани от велосипедисти в парковете, което със сигурност не го правят умишлено. Родителите трябва да обяснят на децата си, че трябва се пазят от велосипедистите, да не изкачат пред пътя им, да се оглеждат за такива преди да изтичат от единия край на алеята до другия.
Често пропускат да обяснят на децата си, че изобщо трябва да се пазят от много неща в градската среда, не само в парка. Затова моля „мамите”, за доброто на техните деца, давайте добър личен пример, не пресичайте улиците с децата си, където ви падне. Гушнала мама детенце, пресича булеварда по средата му и псува шофьорите, че не спират. Това е също толкова често срещана гледка, колкото и когато шофьорите надуват клаксона, че пешеходците не пресичат пешеходните пътеки спринтирайки.
Повечето, които ядат семки в парка, не си събират люспите. Не е елегантно това, да се плюят люспи на обществено място, но това е преди всичко въпрос на възпитание и себеуважение. Дори и да не ги събират, не е чак толкова страшно, защото люспите са органични и от тях остава само неприятната гледка върху асфалта около пейките. Докато пушачите си мятат фасовете където им падне, повечето дори и не ги гасят, когато ги изхърлят. Като дете, ровейки в пясъчника пред блока, помня, че често намирах филтри от цигари, които не се разлагат. Повечето българи са пушачи, което само по себе си определя тази група хора като състоща се от всякакви – някои се съобразяват и не пушат в близост до други хора и деца, а други пък не приемат дори и забележка и отвръщат с луди крясъци. Най-неприятната гледка в парковете, според мен, са родителите, особено „мамите”, които пушат, докато димът навлиза в дихателната система на техните собствени деца и пеленачета, както и на тези в съседство. „Мами”, правете го поне на известно разстояние от количката на детето си. Просто е извратено. И тук изобщо не споменавам това, че и по закон в парковете пушенето е забранено, защото съм толерантен към пушачите, но само когато имат съвест.
Общината е институцията, която трябва да се грижи за спокойствието на посетителите на парковете. Тя трябва да осигури охрана, контрол, подръжка и чистота. Трябва да сложи ред и сред търговците в парковете, защото една разходка там излиза доста скъпа на родителите. То не са захарни памуци, балончета, батути и други забавления, разпръснати из цялата площ на парковете. Нямам нищо против търговците, и те трябва да изкарат хляба, но би било добре поне да не са така безразборно разпръснати из целите паркове. Ако днес родителите на Пенчо са решили, че няма да могат да си позволят да му купят захарен памук в близкия парк, биха могли да избегнат захарното изкушение като просто го заобиколят. Но няма как, защото скъпите изкушения са навсякъде из парка. На концертите също не им е мястото в парковете. Паркът е преди всичко място, което трябва да гарантира тишина, свеж въздух и спокойствие, да са място за общуване, отмора и разходки, а не да са място за ежедневни панаири.
Парковете разкриват в пълен вид обществото такова, каквото е. А в днешното, за съжаление, рядко се срещат хора, които, не казвам „да се съобразяват”, защото не мисля, че някой е длъжен да се съобразява с някого, когато има установени правила, но да уважават другите хора. Така и в парка.
