С все по-голяма загриженост следя случващото се с Турция под диктатурата на Ердоган. И страдам. Истанбул е един от любимите ми градове. Един град Вселена, в който има толкова енергия и такава зашеметяваща смесица от култури. А турците са възпитани хора, стига да поговориш с тях, вместо да ги заливаш с натрупванията си от училище…
Наскоро дори един приятел на баща ми – лекар от Шумен, отявлен туркофоб, разказа следната история. Пътуват с други лекари из Турция към някакво курортно градче. По пътя спират в малко селце, за да се снабдят с провизии. Слизат от колата и влизат в магазинче, което се явява и магазин, и кръчма, и кафене, а вероятно и още някакви работи. Вътре цари почти домашна обстановка. Пълно е с възрастни хора, които седят на мухабет. Те веднага питат чужденците какви са, откъде са. Те първо отговарят, че са българи.
- А, комшу, комшу!
Радват им се турците. А после питат с какво се занимават.
- Лекари сме – отвръщат българите на английски, който двама-трима от посетителите на магазина владеят достатъчно, че да може да се осъществи комуникацията помежду им.
И тогава се случва чудото!
Всички посетители стават на крака, а тези, които имат шапки, ги свалят. Защото почитат и уважават лекарската професия. И приятелят на баща ми си вика, гледай сега каква работа – у нас все обвиняват лекарите в нещо, че и често ги млатят, а тук какво отношение имат! След което те продължават по пътя си. Носейки топлия спомен и един почти невъзможен за осъществяване блян в България.
Но Турция се променя. Наследството на Кемал Ататюрк постепенно се заличава. Ердоган вече се държи като султан. И прави всичко по силите си да върне Турция в Средните векове, когато всъщност Турция не е съществувала. Тогава е имало така добре познатата ни Османска империя.
А ето и един скорошен случай, който разбуни публичното пространство. В него по някаква случайност също са замесени лекари. Или по-точно две лекарки, които имали неблагоразумието да пият бира на плажа в черноморския град Зонгулдак в Северна Турция. Органите на реда не се бавят дълго и предупреждават тези опасни рушители на реда за неприемливото им поведение. Лекарките настояват, че няма закон, който да забранява пиенето на публично място. И все пак биват арестувани.
Турция си отива, връща се Османия. Съчувствам на всички приятели, които живеят там. Последно ходих на слушам Portishead в Истанбул. Добре, че пиенето по концерти не е забранено… Засега... И все пак в каква масова хипноза трябва да живее турския народ? В България забранят ли пиенето на открито, ще играят черешовите топчета и сопите. И какво излиза? Някогашният поробител се оказва роб. Странно. Но факт.
