След сделката, постигната миналата седмица с Ислямска държава в Ливан, много въпроси излизат на повърхността, макар тези събития да останаха встрани от новинарския поток. Като например, защо сирийският режим и съюзниците им от Хизбулла предлагат сделка на джихадистите от ИД? С каква цел и не трябва ли силите на групировката да бъдат смазвани, а не да им се дава възможност да се изтеглят?
Една от най-странните сделки в последно време, се случи в граничната зона между Ливан и Сирия, където от 2014 година Ислямска държава контролира малка, но стратегическа територия в Ливанските планини. След неколкодневни сражения, в които участие взеха ливанската армия, Хизбулла и сирийската армия (официално се отрича координация между ливанската армия и останалите), ИД се озоваха приклещени от всички страни и всички очаквахме, че ще бъдат смазани. Но това не се случи. В неочакван ход, Хизбулла предложи на 670 бойци и техните семейства подсигурен коридор към Източна Сирия (да, ИД контролира още редица селища в този район на Сирия и вероятно това ще остане дълго така) в замяна на телата на няколко убити ливански войници.
Точно в този момент, иракските сили обявиха победа в град Тал Афар, северно от Мосул, който беше крепост на Ислямска държава. Реакцията на Ирак към тази сделка беше повече от очаквана. Докато се опитва по всякакъв начин да потуши съпротивата на ИД, изведнъж над 600 джихадисти получават „зелена светлина“ да пристигнат в източната сирийска провинция Дейр ез Зор, която граничи с Ирак и откъдето се знае, че хиляди бойци на ИД са преминали в Ирак. Иракският премиер нарече сделката на Хизбулла и Асад „обида за иракчаните“.
И така, от Ливан джихадистите тръгнаха живи и здрави към сигурните си територии в Източна Сирия. Докато сирийските проправителствените сили достигнаха до обсадения от ИД град Дейр ез Зор, САЩ решиха да попречат да се изпълни абсурдната сделка и в крайна сметка, тези бойци да не достигнат до Източна Сирия. Проблемът стана още по-голям, тъй като сделката включва и семействата на тези бойци, а те са използвани като жив щит в автобусите, пътуващи от Ливан. Въпреки това, американските самолети атакуваха важен мост и част от превозните средства от конвоя решиха да потърсят помощ от сирийските правителствени сили. Около 113 бойци на Ислямска държава се присъединиха към сирийските правителствени сили, а правителството обяви, че ще подслони и защити семействата им.
Тази сделка хвърля още малко светлина върху неочакваните отношения между Ислямска държава и иранските съюзници - особено Хизбулла, които постигнаха споразумението с помощта на лидера си Хасан Насрала, който пътува до Дамаск, за да консултира действия с Башар Асад. По този начин, твърдението им, че се борят срещу тероризма никак не кореспондира с факта, че позволяват на над 600 джихадисти да преминат през територията им без проблем.
Ливанското интернет пространство гръмна от дискусии около сделката. Мнозина се питат защо вместо да бъдат принудени да отговарят за действията си – включително за отвличането на 30 войници през 2014 година – джихадистите от ИД са натоварени на автобуси и отведени в посока по техен избор. Още повече – действията на Насрала само показват, че целите на неговата организация са по-важни от ливанските държавни и обществени интереси, макар той да опита да използва сделката като пропаганда.
Но за отношенията между Асад и Ислямска държава има много какво да се каже. След 2003 година, сирийското правителство позволи на хиляди чуждестранни бойци да влязат в Ирак, за да се сражават срещу американските сили, които извършиха инвазия в страната срещу режима на Саддам Хюсеин. Когато тези джихадисти се превърнаха в сегашната групировка Ислямска държава (от останките от Ал Кайда в Ирак), сирийското разузнаване остана в контакт с някои от тези бойци и за това има редица доказателства. След 2011 година, властите опитаха всичко възможно, за да дискредитират протестите и антиправителствените сили в страната и с обявяването на амнистия, от затворите излязоха стотици джихадисти Някои от тези хора съм описал и в книгата си „Убийството на една революция“ – много от тях са били дори в една и съща килия, вкарани там след 2005 година при общи операции на САЩ и Асад по онова време. Днес, някои от тези освободени джихадисти са основатели на едни от най-смразяващите групировки, включително Джабхат ан Нусра и сирийското лидерство на ИД. Лидерите на ИД в Ирак пък са в голяма част от апарата на Саддам и с дълго минало в разузнаването на Ирак – наскоро САЩ пуснаха информация за един от тези хора, който е и сред основните стратези на атаките в Европа. Същият този човек е бивш член на службите за сигурност на Саддам Хюсеин.
Когато ИД се появи за първи път в Сирия през 2013 година, те не започнаха да нападат територии на сирийското правителство, а вместо това на бунтовниците, докато сирийските самолети бомбардираха антиправителствените позиции. Дали е имало координация или е случайно развитие на нещата, тепърва ще се разбере, но тази взаимна изгода доведе до сделка за достъп до нефтените и газови полета, попаднали под контрола на ИД, в замяна на спокойствие. Когато режимът нямаше възможност да държи под свой контрол всички райони в Централна Сирия, ИД запълни вакуума – пример за това е град Палмира, който няколко пъти сменяше господарите си при почти еднакви обстоятелства: джихадистите и при двата пъти завзеха града без нито един извършен срещу тях въздушен удар, въпреки придвижването им насред пустинята между Ракка и Палмира. По онова време Sky News публикуваха изтекли документи, доказващи размяна на територия между Асад и Ислямска държава. Двете сили също така координират атаки срещу бунтовниците, като особено добър пример за това е Южна Сирия: винаги, когато бунтовниците започнат атака срещу силите на режима в град Дараа, следва офанзива на местните звена на Ислямска държава. Винаги. При всеки един случай.
Семействата на ливанските войници вероятно ще имат спокойствието поне да погребат своите близки. Но колко хора ще умрат в резултат на сделка, позволила няколко стотин бойци с военен опит да се прегрупират?
Споразумението идва също така и в период, когато се извършва систематично насилствено преселване на местни хора, предимно сунити, от ливанско-сирийската граница. През 2016 и 2017 година, бяха постигнати няколко подобни сделки за „евакуация“ на бунтовници. В резултат, беше постигната целта да се заселят верни на сирийския режим жители и да се създаде хомогенна общност. Само при една от тези сделки, 20 000 души от Хомс бяха изселени в други райони на Сирия.
В Ирак, след завземането на Мосул, про-иранските милиции Хашд ал Шааби са посрещани с призиви за демобилизация, включително от премиера Хайдар ал Абади. Лидерите на тези милиции заявиха, че ще се сражават в Източна Сирия, като по този начин ще продължат службата (и заплатите си). Съюзниците им в Сирия им пращат пък нови бойци на ИД, за да извинят присъствието си. И докато правителството на Ирак критикува остро сделката, именно един от най-видните лидери на Хашд ал Шааби – Абу Махди ал Мухандис – публично защити действията на Хизбулла, които са в ущърб на иракчаните.
За Иран и Асад е важно кой ще запълни вакуума след ИД. Иран търси увеличаване на своето влияние в Ирак, Сирия и Ливан. Изселванията, атаките, въоръжаването на верни милиции са различни методи за постигането на една и съща цел. Впрочем, „износът на революция“ (т.е. на идеологията на аятоласите) е стратегия, която публично е защитавана от иранските власти от 1979 година. Разпространяването на завета на аятолах Хомейни – ислямската революция - към съседни държави, е един от най-важните стълбове на външната политика на Техеран.
Днес медиите често говорят за възможна стратегическа победа за Асад. Но ако се погледне към разбития суверенитет на държавата, икономическото състояние на режима и проблемите в териториите му, може да се разбере лесно кой е господарят в Дамаск. Със сигурност не е Башар Асад, макар той да е публичното лице. Зад него работят иранските и руските съветници, подкрепени от военни сили и бази. Макар Москва и Техеран да имат различни цели в Сирия, засега най-важната задача за тях е оцеляването на сирийското правителство.
Сделките между Хизбулла, ИД и други се случиха под носовете на западните дипломати, които в голямата си част загубиха интерес от Сирия. При последните мирни преговори, Иран не можеше да участва. Днес, с преговорите в Астана, нещата се променят и целите се определят от Иран и Русия, и никой друг. САЩ нямат и не са имали никога думата в Сирия – там силните играчи са други държави.
