Малко ли го критикуват нашия народ? Консервативен бил, закостенял. И патриархатът не спирал да бесней над него. Ще си кажеш, че българският народ е някакъв си там роб, който строи египетска пирамида. Мъкне огромния камък, горкият, а пазачът плюши с бича по неговия отруден, морен гръб. И все навират Запада в очите ти, а на тебе ти се ще да им кажеш: „Чакайте, бе, скъпи мои, ще ме окьоравите с тая Европа!“ Но чува ли те някой? Ръга те там в окото с Европата и не те пита как си, що си. Едно си знае, едно си бае.
Добре, че е футболът, тая най-велика сила сред великите сили. Това оръдие на прогреса и на националното самосъзнание. То вече веднъж ни спасява сред тъмните векове на 90-те години. Щеше ли да знае българинът, че е юнак, ако не беше Световното в Щатите? Това не мога да кажа, но като нищо и идея нямаше да има, че го е раждала него майка юнашка. А и да знаеше, щеше вероятно да премълчава, нямаше да излиза по улиците да го крещи. Но това е в миналото и е за съвременния българин достоен подвик, както за по-старите българи са били успехите на Аспаруха и Симеона. Защото Стоичков и компания навремето успяха да вкарат на толкова народи, които по принцип на нас ни го вкарват...
Но за миналото – добро или нищо, а за настоящето най-често само лошо ли нищо. Такива сме си. Ще паднем от някой и първата реакция ще ни бъде: много ясно, ти какво очакваш... Пък за порядките – консерви сме си, но нима зимата не ни е научила, че и консервата е нещо в голяма степен полезно. Полезни са и киселото зеленце, и домашната ракийка, и останалите там народни благинки, с които си блажим душиците, когато сняк запръска.
Не сме разбирали ние толерантността, гей браковете и други подобни неща? Хей, ти телевизия гледаш ли? А футбол? Ето, играем с шведите, а те 50 години са ни били, били, та са ни скъсали. Нали тогава, на оня четвъртфинал златното поколение падна именно от тях? А сега? Гледай какво става. Ние им показахме на шведите какво значи българската тройка, а те си бяха чисто и просто една шведска двойка. Значи те са станали по-големи консерви от нас! Ти да видиш!
Ето, значи българинът все по-либерален става напук на всички приказки. Да не кажеш сега, че съм от лошите, защото четеш ли повечето вестници, „либерален“ днес е мръсна дума, обидна. О, ти неразумни българино. Не четеш ли историята? Но така от извора да я четеш, както туристът пие от планински поток, а не да чакаш да ти носят бутилирана изворна вода, защото всички знаем, че най-вероятно това ще е някое менте. Не помниш ли колко либерален е бил най-великият период в новата ни история – Възраждането? Не помниш ли, че за годините си Търновската конституция е била прогресивна и либерална. Че тя е установила личната неприкосновеност и частната собственост като основа за бъдещия светъл живот на отечеството?
Остави, знам, че теб после те научиха, че „частната собственост“ е нещо лошо. А лична неприкосновеност все още няма, макар да тръпнем в очакване тя да се завърне по нашите земи. Но ето, значи, появи се българската тройка и ще видим какво ни чака. Нищо чудно най-накрая да ни дойде акълът в главата, стига само да си спомним кои сме и да хванем някой път, вместо да седим в тая тъмна гора на жизненото поприще в средата и да не можем да решим накъде да поемем.
Иначе и шведите се издъниха. Те можеха лесно да ни бият. Достатъчно беше само вместо да ни излизат с шведска двойка да сложат срещу нас една шведска маса, но изглежда стратегията им куца, та не се сетиха. Защото всички сме виждали какво правят българските групи пред масите – то е Содом и Говор някакъв. По-голяма от българската лакомия трудно може да се намери на тоя свят, а може би и на оня? Така де... И все пак българската тройка я има. И това е нещо. Пък ще видим как ще ни ужили бъдещето.
