Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна
Дипломацията, брат, е страшна работа! Дано и нас ни огрее някой ден това щастие. Око свят да пипне, ръка свят да види. Накачулиш се с една сюрия българи в самолета, поръчате си винце, пийнете си, похортувате си, пък после официално някак ви посрещат. Водят ви по разни забележителности, водите дипломатически разговори. Ама ти през цялото време се молиш да се свърши тая работа, че да седнете на трапезата да си хапнете и пийнете. Това не е лоша работа. Това българската традиция го повелява. Неслучайно докато със сълзи на очи си спомняме за „България на три морета”, не смеем да си обършем сълзите с ръка, че тя е мазна от сланинката, с която замезваме. А днес България е вече на три милиона шкембета! Алилуя!
Но думата ми е за дипломацията. Ти не се притеснявай, че не владееш много тия ми ти чужди езици, защото като си на власт, езици ти не трябват. Дипломацията свои езици си има, че и преводачи се намират! Няма за какво да се напъваш… Че защо ти е на теб да знаеш чужди езици? Нима не си разбрал отдавна, че от българския език по-велик няма? А ще те занимават там с някакви си „Жоа-моа”, „Ейнцу-цвайцу-дрън” и други дивотии. Бошлаф е тая работа. „Требе да си импрувнеш английскио!”, викат. Ей, на власт ли съм, ти мене слушай, серсем със серсем, че като те импрувна аз със сопата, ще видиш ти кон боб яде ли!
Идва, значи, френският президент, Макарона, по нашите славни, български земи. Пък нашият Бате Бойко веднага го просветлява.
- Всички парлеву франсе”, вика му.
И оня там – в шах и мат. Не очаквал човека такова ниво на просвета в Източна Европа. А да беше човек (а той не човек, а пуст френец), щеше веднага да му отвърне:
- А ние, момче, всички български говорим!
Но, вижда се, не разбира Макарона от дипломация. Той не е виновен, горкият, че е французин. Културата не му достига за държавните дела, но надежда има. Дойде у нас и му показахме как се правят нещата.
Разхождат се двете големи глави – българската и френската в Евксиноград.
- Кой е живял в този замък? – пита френеца.
- Тука са идвали на ваканция летно време. Тази резиденция се ползва... в нея не се спи... само за днес, специално за теб – отговаря нашият човек.
- На какво разстояние е от София?
- Със самолет е 26-27 минути. Иначе по пътя е към 500... Ще дойдеш в София на официално посещение, догодина ще има председателство, ще дойдеш пак.
И как да не дойде, наистина! Такава покана отказва ли се? А нашият на друго отношение е навикнал. Да беше някой българин, щеше да му отговори:
- Ще дойда, другарю… Пардон, господин министър-председател. И в София, и в Банкя, а ако ще и на Луната ще дойда, щом ме каните!
Но както вече казахме, френеца от маниери не разбира. Говори му там някакви икономически простотии, международни отношения. А всякаква човещинка е забравил!
- Колко струва ежедневно това? – пита Макарона.
- По принцип е само за правителствени делегации. Иначе за сватби, за такива
тържества, си плащат.
И си вика Макарона, виж го ти тоя пуст балкански гений. Резиденция има и под наем я дава за сватби. Да намаже някой лев! А в главата му веднага се появяват планове. Ами кой не би искал да се ожени в Лувъра? И той ли няма да се облажи, я? Ще му хване скоро цаката, но добре, че дойде у нас, за да му отворим очите!
Върви си там срещата. Времето минава. Време е да си тръгва вече Макарона. А хич не му се ходи. Тук, вярно, по-малко забележителни сгради има, по-малко литература, по-малко култура. Но седне ли на масата, ех! Няма друг като българския домат. Особено, когато компания му правят български чушки, сирене, лук. Че и една-две чашки ракийца! Какво? Вие да не си мислите, че френеца ще пропусне да удари една домошарка.
- Тая сливовица е от миналата година! – вика му Бойко.
Отпива Макарона, цъка с език – блага работа, брат. А нашият вади гроздовата, кайсиевата, крушовата и всички останали попълнения от арсенала си. За капак му обещава като дойде у Банкя зимъска или когато там намери време, да му покаже и магнолията. Че и едно селфи да си направят!
Пък на изпроводяк му връчва едно „Време разделно”. Оня гледа книгата, превеждат му заглавието.
- Па за какво да се разделяме, бе! Нали тъкмо се събрахме? – пита.
Нашият му отговаря:
- Нас само времето ни разделя, тъй че пиши там в календара кога пак ще дойдеш!
И френеца пише.
А пустите му интелектуални глави веднага се втурнаха да го одумват. Патардия до небесата вдигнаха. Как ще му подарява точно тая книга, викат! Ами ако хренеца му беше подарил „Подчинение” на Уелбек?
Абе ей! Все ще намерите какво да критикувате, значи. Я гледай по-позитивно на нещата! Че не го ли знаеш Бате Бойко, че е индианец? Човекът не му подари любимата си книга „Винету”. Реши да заложи на святата българщина. Реши да бъде патриот, човекът. А те тръгнали косури да му търсят!
