Докато някои още ползват летящата кола за пример как бъдещето ни е разочаровало, технологиите напреднаха на една ръка разстояние от това човешкият род да разочарова тях. Ако ховърбордът е вашият приоритет в живота, напълно разбирам защо бихте се числили към горната група хора. Но докато ние си правим препратки към “Завръщане в бъдещето“, рискуваме то преспокойно да ни подмине.
С всеки следващ скок в технологиите става все по-очевидно, че човечеството е адски добро в това да ги създава, но не и контролира. Често проблемът даже не е в самата технология, а в новите възможности и избори, които дава на хората. Борбата с тези проблеми тепърва започват. С навлизането на автономните автомобили, изкуственият интелект и напредъка в генното инженерство, ние, без преувеличение, сме на прага на съвсем нови научно фантастични предизвикателства. Не бива никога да забравяме какъв е наистина законът движещ еволюцията – оцелява най-адаптивният, а ние се адаптирахме към живота както никой друг организъм на Земята. Дали обаче няма сами да се спънем във високите си цели?
Банално е да се каже, че проблемът с „вкарването в системата“ на новите технологии е едностранен, т.е. те не са нито „зли“, нито носят единствено позитиви. Помните ли, когато фейсбук беше млад и рекламният лозунг беше как „може да се свържеш с хора от целия свят“, да подновиш стари връзки и просто да си мега в крак с нещата? Сега като няколко години се обръгнахме по всякакви социални мрежи, видяхме колко е лесно да следиш и проучваш хората във фейсбук, да качиш или livestream-неш видео как убиваш човек и най-вече да водиш един различен дигитален живот пълен с лайкове и ретуити. Но социалните мрежи са само ежедневния и банален връх на тоя айсберг, в който спокойно може да се разбием, ако не внимаваме. Докато повечето от развитият свят е зает да се кара за политическо ляво и дясно, а Близкият Изток в общи линии гори, в Естония се движат автономни автобуси от градски транспорт, а учени в Университета във Вашингтон успяха да кодират *компютърен вирус* в човешко ДНК. Никой обаче не води далеч толкова разпалена дискусия за това, колкото за последния туйт на Доналд Тръмп. Вярно, че неговите туйтове са си мощни, но докато се разсейваме с поредния скандал от битово-политически характер, изцяло изпускаме други важни събития, които ще предефинират живота ни. Замислете се за следните няколко много банални сценария:
- Автономно движещ се автобус блъска човек – каква е вината в този случай, когато няма „шофьор на МПС“? Има ли изобщо някакво законодателство по въпроса?
- Масови съкращения сред професионалните шофьори водят до рязко увеличение на хората зависещи от социалната система и нуждаещи се от преквалифициране.
(Защото нека си го признаем, никога 100% от населението не си е правило резервен план какво да работи, нито пък е имало ресурсите да се подготви за тоя план Б.)
- Клиники започват да предлагат „бебета по дизайн“ – не просто свободни от наследствени заболявания, но и изработени точно по ваша поръчка като спецификации.
- Хакването и унищожаването на критични данни от проучвания или съдебно-медицински изследвания чрез ДНК-вируси стават редовна практика.
Признавам, че според мен сме далеч от вариант 3., но пък филмът „Гатака“ е вече заснет, бизнес идеята си е налице от години. Доколкото винаги през човешката история е имало технофили и технофоби, сега повече от всякога е нужно да се организираме и да решим какви ще са правилата около съвместното ни бъдеще с всички нови открития. В момента САЩ започват да разработват и въвеждат първите закони по проблемите на автономните превозни средства. Също технофобията е отчасти оправдана, но не поради първата причина, към която повечето хора биха посегнали. Надали някакви свръхмощни мутанти ще се родят случайно в лаборатория, нито пък колите, които сами сме проектирали, ще ни избият по улиците. Това, което много по-пряко заплашва доста хора е, че те няма да успеят да се адаптират към това ново общество и ще останат „извън пазара“. Тук не говорим само за шофьори на автобуси, а и за механици, логистици, учени, диспечери, молекулярни биолози, медицински и научни центрове. Всички засегнати от нова технология хора, институции и фирми ще трябва да се адаптират към нея и ефектите й върху обществото и икономиката и част от тях просто няма да се справят. Ако се чудите защо внезапно т.н. Midwest в САЩ остана беден и болен, то беше заради неспособността си да премина от добив на въглища към друга индустрия, което подчерта едновременно опасността да си зависим от единствен поминък и да нямаш възможност и подкрепа за преквалификация.
Това са съвсем реални проблеми на нашето бъдеще, за което никой в България вероятно не мисли, защото „ние сме 20г. назад“ е мото, което все още не сме изхвърлили. А вече отдавна е време.
