Гледаме всеки ден по новините какви ужасии се случват в Сирия, където вече година и половина се вихри гражданска война. Сънародници със сънародници се обстрелват, бомбардират и избиват, защото представите им за праведна държава са коренно различни. И това е едва една вълна от арабската пролет. Египет, Либия, Тунис са само част от страните, на чиито граждани им е писнало правителството да поругава правата им и, макар и със средствата на насилието, се опитват да се борят с това.
Гледам България и си мисля – време ли ни е и на нас?
Нашата пролет, нашето ново начало се предполагаше да бъде 1989 година, когато заменихме комунизма с капитализъм, за да наваксаме със Запада. Повече от 20 години по-късно, би следвало да сме достигнали до своето лято и да се радваме на плодовете на демокрацията. Но така ли е?
Същата наша родна демокрация се изразява в купуване на гласове и ниска избирателна активност. Основните стоки поскъпват непрекъснато, инфлацията нараства, а заплатите и пенсиите – не, или поне не достатъчно. Вярно е, че има хора, които си живеят доста добре, но далеч не са мнозинството. Видно е в проучвания на външни организации (едни от най-бедните сме в ЕС), видно е и с обикновен поглед към улицата. Въздухът ни е мръсен, естественият прираст – отрицателен, здравеопазването – под всякаква критика. Знаете ли например, че има болнични стаи, в които настаняват пациенти за дни наред, а дори нямат баня? Доста хигиенично.
Проблемите са толкова много. Бих искала да онагледя стандарта ни на живот с по-практичен и подробен пример, а и актуален, след поредното увеличение на цените на горивата. Минималният надник за България е около1.80лв/час (минималната заплата 290 лв, разделена на 160 работни часа за месец). Това означава, че за 1 литър нафта (2.69лв) или бензин (2.72лв), бедният българин трябва да работи поне 2 часа. В Англия например горивата са по-скъпи – дизелът е около 1.40 паунда/литър, в български пари – 3.50лв/л. Но пък минималният надник в Обединеното кралство към момента е около 6 паунда за час (15лв/ч), което ще рече, че 1 литър гориво най-бедните работници могат да си купят след 15 минути работа. Във Франция литър гориво се продава за 1.5 евро, но надникът за час е 9.2 евро – за същия този литър един беден французин ще заработи няма и 10 минути.
Нищо чудно, че работническата класа, която е и основният дял от населението на България, изнемогва. Стачките са станали обичайни, националните предприятия фалират едно след друго. Резултатът е, че нито има купувачи, нито работа. Анастасия Мозер горчиво, но правилно отбеляза, че в България икономическата криза почти не се е усетила, защото няма развита икономика.
И с всичките тези грижи нашият високообразован премиер (всеки знае, че никой не разбира от политика повече от един бодигард/пожарникар) решава, че е най-добре да се строят магистрали. Защо да инвестира в здравоепозването и образованието, когато инфракструктурата ни е толкова окаяна? Да, добрите пътища са важни за всяка страна, но пък ако нещата продължават да се развиват по този начин, няма да има кой да ги поддържа и няма да има до какво да отвеждат, тъй като много от младите си заминават, а никой не живее вечно.
Чудя се за кого ли е гласувал онзи човечец, който така си почина, защото когато отишъл в Пирогов, му казали, че нямат правилната апаратура и го пратили с кървене в друга болница, откъдето пък го върнали и така докато издъхне без да му се обърне нужното медицинско внимание.
Ако наистина е вярно, както е според проучванията, че сме най-бедните и най-нещастните/потиснатите като нация в Европа, дали трябва да се заразим с арабската треска, за да се оправим? До опожарим собствената си държава, за да се родим отново в пепелта?
Нали сме хуманно, демократично общество. Трябва да има и друг път.
Но накъде?
