Мали! Страшна работа са нервите, тъй да знаеш. Пустинякът все по-нервен дзвер става. Уж сака да го кара мирната и кротката, ма да не ти е тава некоя любеница, че да си лежи блажено на бостаня и да чека да я откинеш. Оно все търчи като кокошка без глава из двора на света и само смут и ужас всева сред българете и останалете човешки животне.
Ей я и баба Чума. Тя Здравка се вика, ама нищо здраво нема у нея, освен телесата й (да ни опази от тех Бог ли, Гявол ли – който може). Кажи й нещо накриво и сам ша ги видиш. Като те подпука – бой с поглед, бой с думи, а нищо чудно и да те подфане с некой цепеница и направо да ти скваси пръднята. Така почнаа да й викат Чумата, щот да те погледне само, отвсекъде те тръшва.
Оня ден ка си вървела из двора, са зашлекала и тизе да видиш – яла да ти дода. Кат зафъргала мълнее из дзъркелите, кат подфанала кучето. Еш ги па таа. Да са чудиш баба ли е или гяволица некаква. Па като дошъл Ваню Банциго, дет на съседната врата живее...
- Кво правиш, бе, бабо Чумо? – вика й.
- Ша умра, ама първо твойта майка чекам! – кълне го тя.
Он се опитал да й помогне, па она да грабне един ботор и право по кратуната. Още малко да го беше ступала, щеше да си отиде прошлякът му с прошляк. Данчо Ботора като ги видел, за главата се фанал и веднага бърза помощ извикал. Они превързали Банциго и го пратили вкъщи да лежи. Чумата щела и тех да ги опердаши, ма они хитри ора. Не се дават. Били й там едно упоително, вкарали я у линейката. И газ към Враца.
Три дни я немаше Чумата и селото трижди по-здраво стана. Ма накрая я върнаа. Она директно са изтърси при Симо Доктора.
- Симо – вика, - рецепта ша ми пишеш, изкуфяла главо недна!
- Ша та пиша, кво да та праа – смее се той. – Ма кво е лекарството?
- Хапчета едни розови.
- Ма како се каат?
- Диезапандишпан ли беха? Дизелпан ли беха?
- Нема такаа работа, бабо Чумо. Диазешпан – мръщи се Доктора. – Чекай. Да не са казале диазепам?
- Па мой и това да са казале!
Написал й рецептата Доктора и Чумата аха-аха да си тръгне. Ма се сетила нещо и му казала:
- У Враца лекарите викат, нервна почва имаш у главата, бабо Чумо.
- Право са казале – засмеял се Доктора. – Тава ти е проблемът.
Прибрала се баба Чума у дома и само си мисли. Ква е сега таа нервна почва? Копа ли се? Плеви ли се? И кво ша изникне напролет от нея?
