Мъжът се буди в отвратително настроение от алармата на телефона, вдига се от леглото с нежелание, облича се за работа и сяда да закусва с жена си в кухнята. Докато си маже филията с масло, полива с вряло кафе новата си риза, изпищява от болка, преоблича се светкавично и точно преди да излезе от апартамента, вдига скандал на жена си. Самият не знае защо, просто от вътре му кипва и си го изкарва на нея. Малко след него жената изхвърча към офиса с колата и през цялото време мърмори, вбесена от скандала. Пуска си успокояваща музика, но това не помага и когато един велосипедист я засича, тя първо натиска с ярост клаксона, а след това отваря прозореца и здравата го навиква.
След кратко спиране и псуване велосипедистът натиска гневно педалите и скоро се озовава в държавната институция, където трябва да оправи едни документи. Опашката върви страшно бавно и когато най-сетне той се добира до гишето с попълнения формуляр, чиновничката му обяснява, че е допуснал грешка и трябва да го попълни наново. Представяйки си как още веднъж ще трябва да чака векове, той първо тихо, а после прекалено шумно казва на чиновничката, че му е писнало да го правят на маймуна. Вдига невъобразима врява и напуска с гръм и трясък сградата.
Чиновничката стиска зъби, качва кръвното и продължава да работи. През обедната почивка обаче нервите й не издържат. Бабичката от лавката зад ъгъла, която недочува и страда от лека форма на деменция, цели пет минути не може да разбере поръчката й. Чиновничката изкипява и залива бабичката с всички цветисти чувства, които изпитва към десетките възрастни хора, тормозещи я непрестанно в службата. Те винаги нещо не разбират, винаги твърде много питат и си мислят, че като тях разполагаш с цялото време на света. В продължение на три часа бабичката все по-настървено подава поръчките на клиентите, а негодуванието й към чиновничката, хората и света добива титанични размери. Когато един дядо й изръсва шепа жълти стотинки, тя се възмущава, отказва да ги приеме и изпъжда дядото. Шамаросан от тази неочаквана обида, той се затътря към следваща будка, където отново отказват да му приемат стотинките. Никой не разбира, че пенсията му е мизерна в джоба му има само стотинки.
По пътя към поредната будка той забелязва тринайсетгодишен ученик да пуши цигара и я издърпва от устата му с удивително точно за треперещите му пръсти движение. Къса цигарата и дръпва дълго конско за младото упадъчно поколение, което от нищо не разбира и за нищо не става. Ученикът се връща в училище силно раздразнен, едва изкарва двата омразни часа по литература, а през междучасията забива слушалките в ушите си и сбърчва вежди. В часа по история не успява да сдържи океана от чувства, който клокочи в гърдите му и когато го вдигат на дъската, изразява цялото си възмущение от живота и възрастните. Накрая показва среден пръст на учителя, който на мига го хваща здраво за ръката и го води при директора.
На директора му е втръснало от немирни ученици с лошо поведение, затова когато се обажда на бащата на ученика, той говори прекалено директно и съвсем съзнателно и грубо обижда бащата. Бащата едвам изтрайва до края на работния ден и скача в колата, набрал направо учудващо количество яд както на сина си, така и на директора. Ще им покаже и на двамата кон боб яде ли. Всички си имаме проблеми, но това на нищо не прилича. В гнева си той не забелязва крайпътния знак за пешеходна пътека и с пълна скорост минава през човек, чиито торби с покупки се разпиляват по асфалта. Бащата излиза от колата и потресен се надвесва над прегазения пешеходец, но той е вече мъртъв.
А пешеходецът е същият мъж с отвратителното настроение от сутринта, който е ходил да напазарува и по-скоро е искал да се извини на жена си за скандала. Идиотска работа! Избухливи, невъздържани хора. За нищо ги нямат тези нерви. И ето какво става!
Разказът е от сборника „Силата на думите”, който ще бъде публикуван през септември от „Жанет 45”.
