Паметникът е грозен. Грозен е и актът на събарянето му. Грозота на материята и грозота на духа. У нас за жалост двете са тъждествени, което значи, че има пошла материя и никакъв истински дух. И има отпадане на понятията.
“Деконструкция“ атакува деконструкцията. Ние деконструирахме себе си и Смисъла. И сега седим тъпо между двете фалшиви идеологеми – грозния паметник и грозния кран. А посред тях – нищо.
Нищо.
Демократи и дисиденти подскачат като пионерчета в някакъв самозодоволяващ се патос. Процес на несекващ разпад. Може би е по-добре да се приключи. Ние строим грозно и рушим грозно.
Твърде вероятно е да живеем и умираме по същия начин. Естетиката в известен смисъл е и етика. Красивото е добро. Грозното е зло.
Но нека стоят така - това е най-добрият ни паметник. Два уморени мастодонта - единият изкъртен, другият изгорял - сборени помежду си, но еднакво несъстоятелни и дори абсурдни
Не е ли време някой да тури и една епитафия?!?
1336 години България
