От няколко дни из медиите и социалните мрежи се вихри вълна от недоволство заради момчетата, които пребиха възрастен мъж и качиха кадрите от своето геройство в интернет. Побойниците не са пълнолетни и все пак най-вероятно ще получат възмездие. Оказва се, че все пак има неща, които могат да събудят позаспалата гражданска съвест в България. Колкото до гамените, едва ли разбират какво точно са направили, едва ли могат да осъзнаят сериозността на деянието си, но за това вина нямат само те самите. Цялата тази агресия има свой произход, а какъв е той – дано се установи.
Много са факторите, които влияят на един млад човек за превръщането му в завършена личност – семейна среда, приятели, обкръжение, училище, общество. Какви са те в случая – аз не знам, но едно е сигурно - агресията винаги води до още агресия.
Съществуват хиляди начини за справянето с нея, ако разбира се, някой го е грижа. Тъжното е, че все повече подрастващи имат прояви на агресия и насилие, все по-голяма част от тях се превръщат в престъпници по една или друга причина. И какво правим ние като общество и ние като отделни индивиди. Случилото се ми напомня за “геройството” на онези младежи, поругали гробовете, снимайки се пред тях.
Да се правиш на мъж – голямо геройство! В криворазбраната ни цивилизация, това да си герой неизменно е свързано с анти – постъпки. Геройство ли е да пребиеш някой? Според много навярно е. Геройство ли е да поругаваш нечие достойнство? Да мачкаш, да бъдеш винаги отгоре, да обиждаш, да показваш надмощие – това е ценено в днешно време от много млади хора. Защото всички ние знаем в кого е хляба и в кого е ножа, в кого е властта и как се използва тя.
Възпитанието е отстъпило място на други “добродетели” или по-скоро на тяхната липса. Да си нахален, днес е героизъм, нахалството води до пробивност, а същевременно и до успех. Да си алчен, днес е героизъм, човек е мотивиран да печели още и още. Да си егоист, днес е героизъм, ако сам не мислиш за себе си, няма кой да го направи вместо теб. Да си непукист, днес е героизъм, ако се интересуваш от всичко и всички, ако ти пука, ти ставаш слаб и даваш власт на другите над себе си. И се оказва, че живеем по законите на джунглата, но дори и там, въпреки правото на по-силния, пак реда е по-строг и установен.
Хубавото в случая е, че винаги може да стане и по-лошо. Но преди това да се случи, ние можем да го променим. Ако анти-героите разберат, че нямат място сред нас, ако покажем какво наистина е геройство и желаем промяната, тя ще се случи и всеки от нас ще допринесе за нея.
Може би, след време, геройство ще бъде да помогнеш на стареца, покрай който минаваш, сещайки се, че и ти ще станеш старец някой ден. Може би, след време, за да бъдеш мъж, няма да е нужно да пребиваш по-слабите или изобщо да се биеш.
Напоследък героите вече не вярват сами в себе си и не, че ги няма все още в приказките и в дебелите книги, но отдавна събират прах изпод тежките корици. Да бъдеш мъж и да се правиш на такъв са две различни неща и колкото по-бързо някои хора го разберат, толкова по – добре ще живеем всички. Пък току виж геройствата вземат, че придобият по-човешки облик в криворазбраното огледало на живота ни.
