За да бъдеш лекар в тази държава, е препоръчително:
Да работиш за без пари. Тъй като си си избрал професия от високо обществено значение и реално от твоята работа зависят човешки животи, е задължително да не си и помисляш да вземаш пари. Така де, както на теб шестте години учене на медицина и петте години специализация не са ти коствали нито средства, нито усилия, така и на пациентите всичко им се полага даром. Пише го в Хипократовата клетва. Е, не тая, дето си я полагал в деня на завършването, а тази, която пациентите са създали във въображението си поради мързел да прочетат истинската.
Разбира се, ако си твърде вироглав представител на медицинската гилдия, ще съзреш несправедливост в това, че всеки друг специалист има право да търси финансово възнаграждение за работата си без да бъде упрекван и демонизиран. Е, несправедливичко си е. Като толкова те е яд, отивай да караш курс по програмиране. Ще си повишиш едновременно и финансовия, и социалния статус.
Да се съобразяваш с познанията на пациента. Дори когато са грешни. Дори когато застрашават живота му. Най-важно е да постигнеш тънкия баланс между угаждането на капризите на образовалия се по форуми болен и запазване на физическата му цялост. И в никакъв случай не обяснявай на пациентите си за ползите от ваксините. Мислиш си, че всичко знаеш, защото си учил десетина години ли? Майките имат ИНТЕРНЕТ и свободно време. Те със сигурност знаят повече от теб по темата.
Да владееш бойни изкуства. В случай, че някой пациент или роднина на пациент дойде в болницата изнервен – състояние, което не е съвсем необичайно предвид обстоятелствата, поради които хората постъпват в болници – ти си длъжен на драго сърце да влезеш в ролята на боксова круша. А бойните изкуства? Е, те са, за да съумееш все пак да оцелееш, да се посъвземеш и след това да излекуваш агресора или неговия близък. Да предоставиш комплексна услуга, един вид.
Да разговаряш със журналисти. Всякакви. Нагли, некомпетентни, търсещи сензация. Журналисти, които не търсят истината, а и не биха могли да я разберат, когато тя се отнася до непонятната им сфера на медицината. Много е важно да общуваш с такива хора и да положиш усилия все пак да не изглеждаш като злодей. За да не те бият пациентите после.
Да бъдеш Бог. Да превърнеш медицината в точна наука. Да намериш лек за всяко заболяване. Да елиминираш всички непридвидени обстоятелства. Да направиш така, че колкото и да се е забавил пациентът с постъпването в болница, лечението да е възможно и успешно. Най-добре би било да се научиш да възкресяваш мъртвите.
Ако случайно не съумееш да изпълниш изискванията за практикуване на медицина в България, вероятно ще се наложи да емигрираш в държава, в която да си лекар е по-лесно. Изискват се „единствено” обширни умения и познания, хуманност и неуморна работа. В замяна ще получиш финансово и морално възнаграждение, каквото в нашата държава се смята за ненужно, и дори вредно. Тук наградата за добрия лекар е, че може и да не го набият... на това дежурство.
