Живеем в Държавата на Мълчанието.
В тази държава Кезим Медев е абсолютен самотник, защото няма по-самотен човек в България от онзи, който застава зад истината. Обществените ни нрави винаги запращат в маргиналното пространство подобни протести, това е техният вечен контрапротест.
В тази държава хората като Кезим много ми приличат на Мунчо, който накрая единствен се осмелил да протестира и го обесили на касапницата. За съжаление у нас пред общата трезвеност и най-могъщото опиянение е безпомощно, ако си позволя да използвам стилистичните похвати на Вазов, вместо да го превеждам на 6liokavica, както вече направиха някои родни културтрегери.
В тази държава истината на Кезим уронва имена и авторитети - затова е с предупрежден1ие за изключване от обществения ни живот – при това от ректор, чиято принадлежност към комунистическите тоталитарни служби е разкрита още през септември 2012 година.
В тази държава празните листи на студентите, на които, както разбираме вероятно се пишат и тройки, са едно естествено продължение на концепцията за пълнотата на списъците в университетите без оглед на качеството. Проблемът е генерален, но никой не го поставя на фронтовата линия, където лудият Мунчо все още търси своя Русиян.
В тази държава никога няма да постъпи искане от съответните студенти изпитът по „Геоикономика и регионално развитие“ да бъде анулиран. Защото те вече са една неизменна част от системата и отдавна са се научили да бъдат доволни от нея. А когато едно нещо върви добре то няма нужда от промени.
В тази държава днес няма кой да чуе Алеко Константинов, за когото е било по-важно да си недоволен човек, отколкото доволна свиня. А когато има корито – свине колкото искаш.
В тази държава от едната страна стои Кезим, а от другата – някои негови колеги, които протестират в полза на професор Соня Докова. Не за друго, а защото тя има безупречни професионални качества, разбира се.
В тази държава подобни казуси са посрещани с хладно безмълвие. Дори някой да ги забележи, то след три дни всичко се забравя. „Всяко чудо за три дни“, казва мъдрият български народ.
В тази държава стряскащо актуално звучат Ботевите думи:
„Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода…“
Живеем в Държавата на Мълчанието.
Но аз никога няма да замълча. Поне докато още имам какво да кажа.
