Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ирена Сендлер между супер героите и хората

16 Friday 2017, 10:59 часа • 1167 прочитания

Бунтар, майка на 3 свои и 2,500 чужди деца – това е Ирена Сендлер, полската медицинска сестра, спасила хиляди еврейски деца по времето на Холокоста.

Ражда се в Отвотск, Полша през 1910 г. в семейството на Владислав и Янина Кшижановски. Баща ѝ е доктор, един от най-ранните членове на полската комунистическа партия. Той лекувал основно бедни еврейски деца. Неговите колеги отбягвали да работят с деца, болни от тиф. Но той - не. Поради тази причина заболява от тиф и умира млад. Няма начин това да не е повлияло на малката Ирена, която имала приятели еврейчета.

През  1935 г. в полските университети започва да се въвежда гето-система спрямо еврейските студенти. Евреите са задължавани да сядат на специално приготвени за тях чинове в лявата част на залите. Ирена, която е студент по полска литература по това време, протестира. Задрасква си студентската книжка и е изключена.

Става госпожа Сендлер на 21 години, 16 години по-късно се развежда и се жени за приятел евреин от университета. С него имат две момчета (едното умира при раждането) и едно момиче. Пак се развежда и отново се жени за първия си съпруг. И пак се развежда.

Годината е 1939, Полша вече е окупирана от нацистка Германия. Ирена се пренася във Варшава и започва работа в общинската социална служба. Там, заедно със свои колеги, започва да фалшифицира документи за самоличност на еврейски семейства,  близо 3 000 документа.

От октомври, 1941 г. на поляците им е забранено да помагат по какъвто и да е начин на евреи. В противен случай, ги очаква тяхната лична смърт, а и на цялото им семейство. Това не спира Сендлер. През  1943 г. тя се включва към Зеготата (тайна нелегална организация в помощ на евреите в Полша, създадена от Полското правителство в изгнание) и оглавява сектора в помощ на еврейски деца.

Като представител на общинската социална служба, Ирена има достъп до Варшавското гето, приютяващо близо 400 хил. души. Там тя ходи на проверки за болни от тиф и носи еврейска звезда всеки път, в знак на солидарност. На излизане обаче носи и друго. Дали в куфар или кашон, дали с линейка или по друг начин, Ирена Сендлер измъква пряко и косвено 2 500 еврейска деца и бебета от гетото. Те са разпръсквани по католически сиропиталища или давани в полски семейства. Сендлер и жените, които работят с нея заравят списъци с имената и адресите на всяко дете, за да открият родителите им след края на войната. За съжаление, повечето родители умират в лагера Треблинка.

Тази ѝ дейност не остава незабелязана и Гестапо я арестува. Измъчват я  жестоко, но тя не издава нито съработниците си, нито  адресите на децата. След масивен побой, вчупени

крака и стъпала, Ирена Сендлер е осъдена на разстрел. На път към мястото за разстрел се измъква с помощта на палача, който бил подкупен от Зиготата. Възстановява се и се връща отново във Варшава с нова самоличност, като продължава да помага на евреи.

След края на войната, в Полша на власт идват комунистите. Ирена Сендлер е арестувана, жестоко разпитвана от полската тайна милиция заради връзките ѝ с Полското правителство в изгнание и Зиготата. Остава в затвора една година, след което е освободена и включена към Комунистическата партия. Въпреки всичко, комунистите не признават делото й, не й позволяват да замине за Израел, за да получи наградата си от Яд Вашем. По-късно работи като учител и помощник-директор в полски медицински училища. Работи за създаването на много сиропиталища, центрове за  деца и възрастни хора, създава и център за проститутки в Хенриков.

Духът на борец никога не я напуска обаче. Комунистите я пенсионират преждевременно заради откритата ѝ подкрепа за Израел в Израело-Арабската война през 1968 г. Същата година тя напуска официално партията, като с това подкрепя студентските либерлани движения, започнали през март.

Ирена Сендлер достига 98-годишна възраст, отива си от този свят на 12 март, 2008 г. във Варшава. Не печели Нобелова награда за мир, макар че е номинирана през последната година от живота си. Не печели признанието, което заслужава, но не го и иска. „Всяко дете, спасено с моя помощ оправдава съществуването ми на земята. Децата не трябва да носят титли и слава“.

 

 

Йоанна Русева
Йоанна Русева Колумнист
Новините днес