Напоследък цял куп хора по цял ден се вайкат и тръшкат – помощ! Искат да ни спрат безплатното точене на файлове!
Преди да продължа да пиша по същество, искам да подчертая – напълно съм наясно, че в България няма хора, които да нарушават по какъвто и да е начин каквито и да са били авторски права. Всичките тези статии за ACTA и подобни са само от хипотетична гледна точка - .т.е. какво би станало „ако” съществуваха нарушители. Но както всички знаем, такива нарушители няма, така че нека да продължим с хипотетичното обсъждане.
Сега да се върнем пак на паниката около безплатното точене на файлове... СПОКО, БЕ НАРОДЕ! Ако се занимавахте с интернет от по-дълго време, щяхте да сте наясно, че това с ACTA-та бе само поредната буря в чаша с вода.
В цялата тая сфера има няколко момента, за които повечето потребители, израснали с торентите (за да теглят легални файлове, помните, нали?), изобщо не си дават сметка.
Първо: Цялата тая история с точенето на файлове все още е в „сивата” зона на закона. И това не се дължи на факта, че ACTA бе отхвърлен, а защото не са изяснени някои най-основни положения и понятия.
Безспорно тези, които теглят файлове, за да ги продадат по някакъв начин (на носител или онлайн), нарушават авторските права. Но те така или иначе и без това си го знаят, наясно са и с рисковете и са готови да си платят за гяволъка, така че тях въобще не ги обсъждаме.
Но да видим какво правят библиотеките. Те имат по една или повече бройки от някаква книга и я предоставят безплатно за ползване на всеки желаещ. Не е и проблем да си направите копие срещу разумно заплащане – т.е. библиотеката дори печели пари от това. Но авторското право си е авторско право! Защо една библиотека да може да го прави, а един сайт да не може?
Нещо подобно е и с музиката. Звукозаписните компании специално пращат на радиостанциите парчета от издадените дискове за да бъдат излъчени в ефира (а нерядко дори си и плащат за това). И всеки може да ги чуе и да си ги запише. Но ако го запишете от радиото може, а ако го изтеглите онлайн от някой, който го е записал, е нарушение???
При филмите е малко по-сложно. Записването на нов филм по време на първите му прожекции и разпространяването на записа ми прилича 100% на нарушение. Но как стоят нещата ако имаме легално DVD с даден филм? Безпорно можем да го дадем на приятел да го изгледа, нали? Ами каква тогава е разликата, ако не му дадем цялото DVD, а само му изпратим филма онлайн (очевидно същото важи и за музикалните дискове)?
Въобще в цялата тая дейност има много неясноти. Още по-неясно е защо никой, включително американските радетели за опазването на интелектуалната собственост, не прави нищо за изясняването им? Дали защото се опасяват, че крайният резултат няма да им хареса?
(Което много ми напомня съдебните битки от годините, когато възникнаха видемагнетофоните. Едва ли много българи го знаят, но след появата на видеомагнитофоните звукозаписните и филмовите компании поискаха да получават процент от всеки продаден видеомагнетофон и празна видеокасета. По този повод се водиха дела в продължение на доста години преди здравият разум да възтържествува.)
Второ: ACTA може и да беше отхвърлен, а и законите може да не са ясни, но това не пречи на полицията да прави каквото си реши. Например преди няколко дена украинците се сетиха да спрат тракера Demonoid. Причината бе предстоящото посещение (вероятно придружено с молба за парици) на украински заместник-министър председател в САЩ. А полицията пък изтърси вица на годината, като заяви, че спирането било по молба на... Мексико (след много смях по-късно версията доста се поизмени)!!!
Трето: Безспорно е, че торент сайтовете в момента са подложени на натиск и все повече и повече страни отказват да ги „хостват” (независимо, че ACTA-та беше отхвърлена). Но... аз помня какви ли не системи за обмен на файлове освен торентите – BBS, Napster, Gnutella, mIRC, Kazaa, eMule, Direct Connect, fileshare сървъри... Сега много се говори и за “magnet” линковете. Но те също имат нужда от сайт, който да дава линк към тях, и едва ли полицията ще се интересува от такива "дребни” технически подробности – дали сайтът „хоства” действителните торенти, или само сочи към „magnet” линка за тях...
Но истината обаче е съвсем простичка – докато има интерес към обмена на файлове, винаги ще се намери и технически начин как да се направи. Може следващият способ да не толкова блондинкоустойчив като торентите, но със сигурност ще съществува. Дали надпреварата някога ще завърши и дали звукозаписните и филмовите компании ще се принудят да си извадят главите от пясъка (където са ги заврели, за да не виждат действителността) не се знае. Но съм убеден, че поне за още доста години напред обмяната на файлове ще продължи да съществува и да процъфтява.
