Петдесетница мина. Синът изпрати Духа-Утешител, който от Отца изхожда. Това тук е кратко напомняне за едно прешестващо събитие, в което е намесен отново Единият Единороден, или Вторият от Троицата …
40 дни си го казвахме, между Възкресение и Възнесение. Казвахме го не само след 00:00 в събота през нощта, не само в трите дни на Пасха, не само в Светлата седмица, но цели 40 дни. Казвахме го с радост и притеснение, с вяра и страх. Казвахме го сред своите в храма; сутрин в маршрутката за работа, докато подавахме стотинките на шофьора; на касата в кварталната бакалия; на края на света. Отсреща често получавахме недоумение: “Е, нали мина!?”. Получавахме учудване, снизхождение, насмешка, подигравка, диагноза … Ние прощавахме или пък само се усмихвахме на свой ред снизходително.
Не е минало. Не минава. Да, случи се преди близо 2 хилядолетия. Вертикалното Кръстно дърво разсече хоризонталата на времето и го раздели на две – преди и след. Но Чудото на Възкресението се спомня и подновява постоянно – всяка година, всяка неделя, всеки ден. Златоустовата литургия свещенодейства и разказва точно това, вечния сюжет – за въплъщаването на Бог-Син, Неговата Кръстна жертва (в литургията е безкръвна) и Възкресение. Тайнството на Причастяването с Тялото и Кръвта – център на богослужението – е точно това: Бог стана човек, отдаде себе си за нас и като се причастява с Неговите Дарове, човекът се обожава.
Така че, и особено след края на формалния период, можем да си кажем:
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!
Можем да си го казваме постоянно, както Дивният чудотворец от Дивеево св. Серафим Саровски е правил. При изповед на посетители Серафим сам изброявал греховете на коленичилите, преди те да са отворили устата си. Той нямал друго обръщение към тях освен "Радост моя", а себе си винаги наричал "убогият Серафим", който винаги поднася на своите "сироти" парченце хляб от петохлебието, късче сухар, лъжичка вино или глътка светена вода и всички във всяко време поздравявал с "Христос Воскресе".
Възкресението е нашето “да” в живота. Св.ап.Павел: казва: “ …ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.” (1 Кор. 15:14). Слава Богу, Христос Възкръсна! Той е нашата вяра и тази поредна проповед е за Него.
Всички проповядват и пеят за Христос – поетите и лошите момчета; девиците и куртизанките. Ето, православният християнин Дейв Геън пее:
Your own personal Jesus
Someone to hear your prayers
Someone who cares …
В известен смисъл, съвременните артисти напомнят на древния неизвестен юдейски автор, сътворил Псалом 135, който започва така:
Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му. Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
слънцето - да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
луната и звездите - да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
Дейв Геън, Джони Кеш, Брус Спрингстийн, Фреди Меркюри, кой ли още не – всички славят Господа.
Наскоро си говорих с един свещеник. Той ми каза “Забелязал ли си, че думите “Иисус Христос” разцепват въздуха, никой не остава равнодушен към тях. При едни предизвикват раздразнение, гняв и бяс; при други – смълчаване, трепет, тревога и страх; при трети – надежда, радост и очакване”.
Забелязал съм го, отче, да. Та нали Христос дойде, служи, умря и възкръсна за всички всякога. За мен, за теб, за децата на детската площадка, за Омониго Темиле от Нигерия, за шумните дразнещи съседи, за шефа, който дава малко пари, за политиците, за Хитлер, Сталин и Брейвик. Защото няма злодейство на света, което да не беше умито от кръвта на Спасителя. Защото …
Бог възкръсна за човека.
Впрочем, най-голямото злодейство е липсата на покаяние, която ходи по нас. А Онзи който, наместо възмездието на Мойсеевия закон и Римското право, отговори на Кръста с Любов, е тук и чака. Всеки един от нас.
