Тъмният период на Първата и Втората световна война е осветяван от много познати и не толкова познати личности, които отказват да следват безопасния път на статуквото. Такъв човек е и Едит Луиза Кавъл, английска медицинска сестра, разтреляна от Германците през 1915 г.
Едит се ражда в Суордъстън, Великобритания като най-голямото дете в семейството на свещеник през 1865 г. След като завършва местната девическа гимназия, работи като гувернантка, както и за френско семейство в Белгия за около пет години. В този период пътува и работи в болница в Австрия. В писмо до своя братовчедка от това време Едит Кавъл пише:
„Някой ден, някак си ще направя нещо полезно. Не знам какво ще бъде. Знам само, че ще е нещо за хората. Те са, повечето от тях, толкова безпомощни, толкова наранени и толкова нещастни.“
След като се завръща в Англия, Едит се обучава за медицинска сестра в Лондонската болница под патронажа на тогавашното медицинско светило Ева Люкс. От тогава до 1907 г. работи в няколко болници във Великобритания.
След това решава отново да се върне в Белгия, само че този път по покана на д-р Антоан Депаж, основател на белгийското крило на Червения кръст. Едит започва работа като директор на току-що основано медицинско училище. Година по-късно, тя вече издава медицинско списание, обучава сестри в три болници, 24 училища и 13 детски градини в Белгия.
Първата световна война избухва по времето, когато Кавъл е в родния си дом, за да види овдовялата си майка. След като се завръща в Белгия, училището ѝ вече е под ръководството на Червения кръст. Едит започва да се грижи за ранени войници и от двата лагера. След ноември, 1914 г. Белгия е изцяло окупирана от германски войски от Централните сили. Според тогавашния Германски военен кодекс, никой няма право да помага на вражески войници да стигнат до врага. Едит Кавъл обаче не се съобразява с германските закони. Успява да измъкне близо 200 английски, френски и белгийски войници и военнопленници. Мъжете получавали нови документи с помощта на белгийския принц Де Крой и били пренасочвани към домовете на Кавел и още няколко души, които ги подслонявали тайно и често пъти им давали пари, за да преминат границата и да стигнат до неутрална Холандия.
Германските власти започват сериозно да подозират Кавъл, особено след като тя много открито критикува окупацията. Предадена е от колаборатора Гастон Кюен и е арестувана на 3 август, 1915г.
Стои в затвора близо десет седмици. През това време е изправена на съд, заедно с още тридесетина души. Обвинена е в предателство, а не в шпионаж. Макар че Първата женевска конвенция защитава правата на медицинските работници, действията на Едит Кавъл са квалифицирани като предателски спрямо Германия. Около нейния случай се вдига много шум, но собствената ѝ страна не може да направи нищо, за да ѝ помогне. Като враг на Германия, Великобритания решава да се дистанцира от Кавъл, за да не ѝ навреди повече.
В крайна сметка е взето решение Едит Кавъл да бъде екзекутирана чрез разстрел. Убита е на 12 октомври 1915 г. на стрелбището в Схарбек, Белгия. Смъртта ѝ слага началото на огромна вълна от недоволство, което британската военна машина умело канализира в успешна пропаганда сред младите англичани.
Едни от последните ѝ думи са записани от свещениците, които са я посещавали в затвора. Тогава тя споделя, че не се страхува, тъй като е виждала смъртта много пъти.
В нощта преди разстрела си, Едит изрича думите, с които остава в историята:
„Стоейки пред погледа н Бог и вечността, осъзнавам, че патриотизмът не е достатъчен. Аз не трябва да имам омраза или горчивина към никого.“
