Лято е, човек пътува, наблюдава снима...и както си снима, изникват някои въпроси, отговорите на които, сякаш са прости,а не се вземат и провокират нови въпроси, най-важният от които е...ЗАЩО?
Несебър...наричат го живата история на християнското строителство. Тук могат да бъдат видяни църкви, строени между V и XІX в. Открити са общо 44 църкви...! Прави обаче впечатление, че от години те стоят на открито-повечето без покриви, рушат се и всеки път от тях остава все по-малко и по-малко. Ако това продължава, едва ли след години ще можем да ги видим такива, каквито все още са в момента.
Археолозите изследват Несебър, защото, където и да копаеш там, отдолу има живи парчета история, които не просто говорят, те крещят. Това разбира се е нормално и трябва да продължават изследванията, още повече, че според данните, островът, който е свързан със сушата с 400-метров провлак, е бил много по-голям от сега. Това означава, че много от археологическите обекти се намират под водата и изискват специализирана екипировка и подготовка.
Става дума обаче за вече откритите и изследвани обекти като повечето църкви в стария град. Толкова ли е трудно да се изградят бутафорни допълнителни покриви, които да изолират тези наистина забележителни образци на христниянското строителство, от прякото виляние на дъждовете и снеговете? Нещо подобно е направено в друг такъв археологически резерват-светилището в Татул. Да, това струва пари, вероятно много пари, но тези църкви не го ли заслужават?
Несебър е една от традиционните дестинации за туристи и най-вече за чужденци. Градът е в списъка на ЮНЕСКО и това го прави още по-интересен за туристите. Те идват тук, за да се докоснат до историята на България, но и до живата история на Европа. Ако днес, те все още могат да видят, какво е строено преди столетия, да придобият истинска представа за живота по тези земи на курлтурен разцвет, до кога ще имат тази възможност?
Дъждовете и снеговете, освен обективното виляние на морето, непрекъснато рушат архитектурата на запазените останки и рано, или късно, те просто ще рухнат, а тогава ЮНЕСКО ли ще ни е виновен, или самите ние?
В България нямаме запазени замъци. Не можем да видим двореца на Симеон Велики, нито този на Йоан Асен ІІ, имаме обаче малко запазени останки от родното ни Средновековие. Само това е запазено от времето и от историята и за него именно трябва да се грижим като за собствените си очи, защото само това имаме. Да, много неща знаем, много археология сме възстановили, НО на хартия, реално, имаме малко, но за сметка на това пък то е уникално.
Длъжници сме на историята, защото много сме загубили, но ако направим едно малко усилие, което изисква доста средства, може би ще се намери богат благодетел, или благодетели, които биха финансирали едно такова патриотично начинание.
Тук инициативата може да е и на гражданите, и на общините, а защо не и на централните ведомства, или всички заедно. Не говоря за социалистическа кампанийност, просто споделям моя възможен начин, за да се случи това.
Консервацията на църквите в Стория Несебър и ограничаването на непосредствения и не рядко вреден достъп до тях, трябва да е първостепенна грижа на общината. Плажът и хотелите ще ги има и утре, и след десетилятия, но археологическите забележителности мога да изчезнат още утре, а и първото, и второто носят не малък доход за същата тази община.
Ето един пример, чрез който можем да съхраним историята: миналата година църквата "Св. Йоан Алитургетос" от XІV в., над пристанището, беше напълно отворена за достъп на хора. Това разбира се водеше до рушенето й, защото нечии неразумни ръце бяха писали, какви ли не безумства по стените на светинята. Тази година достъпът до църквата е ограничен с решетки. Туристите пак могат да се снимат до нея, но поне вътре тя ще остане непокънтата.
Една стъпка към опазване на историческото ни наследство, може да се окаче огромна крачка към култивирането на мислене, чрез което да можем да покажем малкото, което имаме, но да го направим по най-добрия начин, защото е уникално, защото е от световно значение и защото си е наше, българско!
