Тези дни обществото в интернет се настрои много негативно към тревогата на КЗД, че поезията на Христо Ботев представя турците като поробители и потисници. Аз съм против отпадането от учебния план и против коригирането, на която и да е било творба, на който и да е било български творец. Дори мисля, че още автори и поети трябва да бъдат включени в него, в това число и наши съвременници от 21-ви век.
Освен като историческа фигура, която се е занимавала с революционна дейност, Ботев има и голям принос в нашата литература. Не просто талантът му е безспорен. Той е един от най-святите български поети, и това изобщо не е клише.
Самото действие от страна на КЗД, не го намирам за чак толкова смущаващо. Имат някакви опасения, хората, и ги споделят. Дали защото си вършат работата, или понеже искат да ги видим ние, колко много работят те – това не е от особено значение. Просветният министър вече заяви на пресконференция, че въпреки възраженията, Ботев ще остане в учебниците такъв, какъвто е.
Иначе съм напълно съгласен, че е крайно време да отстраним от съзнанието си стереотипа, че турците са лоши. Четейки негативните коментари по адрес на южните ни съседи в интернет, повечето от които написани на маймуница, не ми става никак приятно, защото ми се иска да живея в общество, изчистено от клишета и от злопаметност... И което да пише на кирилица, когато изтъква любовта си към България.
Безспорно е, че много българи имат негативна нагласа към турците. Това е сериозен проблем. Но той изобщо не е свързан с поезията на Ботев, а единствено с нашето мислене, с начина, по който я възприемаме и тълкуваме. За да променят някои хора начина си на мислене, за да бъдем всички толерантни към българите с турски етнически произход, не е нужно да се отричаме от миналото си, нито от един от най-талантливите ни поети. Това би било кощунство.
Израснал съм в София и не знам какви проблеми имат хората от смесените райони помежду си. Чувал съм, че има места, където не можеш да си купиш дори хляб, ако не говориш турски език, но не знам дали това е истина, или са съчинени митове и легенди. Но знам, че почти във всеки малък град има някой, без значение от етническия му произход, който издевателства над другите си съграждани и ги тероризира ежедневно. Това вече е наистина смущаващо. На мен никога не ми се е налагало в смесените райони да си нося българо-турски разговорник, което според много крайни политици е задължителна придобивка, за да можеш да си напазаруваш. Жалко, че има хора, които се връзват на техния лумпен популизъм. Когато се опълчат срещу Цецо Катъра, а не срещу молещите се в триъгълника на толерантността обикновени хора, тогава може би ще ги призная... Евентуално...
Моето впечатление е, че живеем в мир и любов с етническите турци. Съвременните български турци по нищо не се отличават от етническите българи. В интерес на истината съм дори очарован от гостоприемството, любезността и скромността на българомохамеданите (помаците) и етническите турци в Родопите, където обичам да ходя.
До неотдавна бях ученик. Безспорно мисля, че има учители, които все още преподават по пропаганден начин. Помня как ни бе обяснено за турското робство в първи клас. Тогава останах с впечатление, че трябва да мразим турците, че те са виновни за всичките ни нещастия. Предполагам, че и съучениците ми така са разбрали нещата. Слава Богу, с годините разбрах, че причините са съвсем други, до голяма степен благодарение на един добър преподавател по литература, една госпожа, при която попадна нашият клас. Точно при нея изучавахме Ботев. Още помня наизуст стиховторението „Баща и син“ и не й се сърдя, че ни караше да го научим цялото, което тогава ми се струваше прекалено.
Намирам за неприемливо това, че 12-годишни момчета все по-често си бръснат главите и си татуират фашистки символики върху кожата. След като родителите им не намират това за особено смущаващо, каква ли е реакцията на училищата, в които учат? Според мен от тях просто няма реакция. За това са училищните психолози, а не само за да се карат на малките ученици, когато тичат по коридорите.
Ако училището е стигнало до там, че да се налага да цензурира Ботев, един от върховете в българската литература, за да няма негативна предпоставка към турците от страна на българчетата, то тогава най-добре ще е направо да закрием училището като институция, след като не е способно да научи децата на най-важното – да мислят, за да могат да разграничават преди от сега, добро от зло, истински виновник от изкупителна жертва.
Трябва да осъзнаем собствените си грешки и да ги поправим. Не са виновни турците, нито турското робство е виновно, че българи слушат чалга или, че конците ни ги дърпат мутри и амбицирани за власт и пари полуграмотници. На всички, които мислят, че заради него сме изостанали много в духовното и културното си развитие, в сравнение с другите европейски държави, искам да напомня, че тогава всички европейци са били роби на някой феодал. Затова се случва и Френската революция. Религията допълнително ги е дърпала назад и държала в окови, докато нас тя ни е крепила като народ.
От тогава са минали цели две световни войни, които са изравнявали с земята цели държави, които после са се възстановявали. Поради гъвкавата външна политика на България по онова време, нашите деди са преживели доста по-леко и двете войни. По селата дори изобщо не са ги усетили. (А в Полша дали е било така? Ако прочетете резюме на историята на полския народ, ще видите, че далеч ние не сме от най-изстрадалите народи.) Все по-често се съмнявам, че и периодът на социализма е причината, че чалгата беснее над бащиното ни огнище. Важното е ние как мислим, и как възприемаме света, в който живеем. Трябва да осъзнаем, че уважението към другите е уважение и към самите нас.
Съвремието ни няма нищо общо с 500-те години преди Освобождението. Крайно време е да изхвърлим омразата от себе си и да не позволяваме тя да се предаде на бъдещите поколения. Но трябва да имаме памет. Мисленето ни и начинът на тълкуване на поезията на Ботев са нещата, които трябва да променим в случая. А не просто да я заличим или коригираме, така че да няма обидени. Ботев е опасен за децата само тогава, когато е планински връх, и когато го изкачват без водач и при лоши метеорологични условия.
Ако в часовете по литература биват насочени правилно, ако учителите ги накарат да се задълбочат в неговите стихотворения, дори ще прозрат неща, които никъде другаде няма да открият. Но, за съжаление, се опасявам, че все някога неговата поезия ще бъде изключена от учебниците по литература. Защото винаги ще има мрънкащи глезльовци, които ще четат само между редовете, и които ще се наместват нахално във властта.
