Криско пише книга. Няма шега. Първи април мина, а фейсбук се заля от коментиращи тази новина. Ако съберем всички тези коментари, нищо чудно да се окаже, че вече има написана книга за книгата. Но такива са времената. Не спираме да повтаряме, че не се чете, а се чете – само че във фейсбук. А колко се пише? Фейсбук е нещо като форумът на българските майки – от социалната мрежа можем да научим всичко за всичко. Което би било добре, ако повечето от пишещите правеха нещо. Но повече се пише, отколкото се действа. От друга страна поне бездействието е добре описано. И все пак да се върнем към книгата на рапъра.
От четивото, така научаваме от медиите, ще имаме уникалната възможност да научим как живее един успешен млад български музикант. Неизвестните и начинаещи музиканти ще могат да почерпят с пълни шепи от неговия безценен опит. Но най-голямо внимание медиите отделят на частта за любовните похождения на рапъра. Редица млади дами от българския „хайлайф” (в една от новините пише буквално „половината”) изпаднали в ужас като разбрали за книгата, защото били имали вземане-даване с него.
Да започнем с „хайлайфа”. Не знам дали съм в грешка, но винаги съм имал впечатлението, че в България по-скоро става дума за „лоулайф”. Българските знаменитости имат досадни навик да се правят на по-знаменити, отколкото са. И са известни най-вече с това, че са известни. Затова постоянно си измислят скандали, които да ги вкарват в жълтите новини. В България само жълтото продава. А на нашите географски ширини то някак странно наподобява на кафявото, но това е друг въпрос.
Естествено, че когато си имал нещастието да бъдеш с индивид като Криско, ще имаш нещастието да попаднеш в неговата книга. Казвам „нещастието”, защото от негови интервюта, а и от музикалното му творчество, съм останал с впечатление, че той е доста елементарен индивид. От друга страна живеем в държава, в която има култ към елементарните хора – управляват ни партиите на Бай Ганьо. Управлявали са ни Бай Тошо, а сега ни управлява Бат Бойко. На нашите географски ширини няма мъже, а мъжкари, така че това, което аз наричам нещастие, е щастие за мнозина. Всичко е относително.
Начинаещите музиканти в България, а и по света, би трябвало добре да знаят, че днес най-лесно се става известен чрез скандала. Не е важно какво пееш, а какъв ти е музикалния клип. Ако има голотия, успехът е в кърпа вързан. Ако се изказваш елементарно и грубо по интервюта, най-вероятно ще сполучиш. Всичко е пиар. Така че най-добре вместо да четат книгата на Криско, тези, които искат най-вече да станат известни (защото при тях музикалното е на трети-четвърти план) по-скоро трябва да обмислят пиара си. Могат да вземат пример и от въпросната новина и начина, по който се тиражира в медиите.
А какво да кажем за книгата? Днес всички пишат, а повечето издателства залагат на пазарния успех, а не на качеството на книгата. Всичко е продукт. Включително и ние. Имам дълбоки съмнения, че феновете на Криско четат изобщо, а ако четат – със сигурност не четат това, което бих нарекъл литература. Следователно става дума за книга, предназначена за нечетящи. За съжаление на Запад в такъв случай звездите използват услугите на така наречените писатели-призраци (или писатели в сянка), които използват материала им, за да напишат една добра книга. У нас такава практика е рядко срещана. Затова и изпитвам дълбоки съмнения относно този продукт.
Наистина живеем във време, в което всеки пише, а все по-малко четат. В България критика липсва, така че на нашите плещи тежи отговорността да преценяваме добре дали да си купим дадена книга. Така че, читателю, ти решаваш дали да четеш Криско или не. До известна степен ти решаваш бъдещето на българската книга с изборите, които правиш като купувач. Моля те, внимавай!
