На 28 март 2017 г. в София се проведе организирана от фондацията „Konrad-Adenauer-Stiftung“ конференция на тема „Изискванията за съвременно журналистическо образование“. Един от панелите бе посветен на това как медийните корпорации биха могли да подобрят журналистическото образование. Оказа се, че много от проблемите в България и Хърватия по отношение на журналистическото образование са сходни или напълно еднакви.
Има много желаещи да са журналисти, но малко се реализират
Виктория Цар е преподавател по „Медии и комуникации“ във Факултета по политически науки към университета в Загреб. Тя е сред авторите на изследване, което установява, че много млади хора в региона на Югоизточна Европа искат да следват „Журналистика“. Тяхната мотивация почти винаги е идеалистична, а на много младежи и девойки им харесва и това, че журналистиката е свободна професия. Но за съжаление само половината от студентите биха желали да работят като журналисти. Твърде често им липсва какъвто и да е опит или практика в медиите. Според изследването по-малко от 60 процента от тях са имали стаж. То води до два основни извода: че липсва комуникация между образователните институции и редакциите; че са нужни реформи в журналистическото образование.
Малко са младите журналисти с качества
Виктория Цар признава, че около 10 процента от студентите в университета имат отлични журналистически умения. Тя твърди, че от една страна това е добре, тъй като все пак има добри журналисти. Но от друга е тъжно, тъй като това са само 10 процента от всички завършили „Журналистика“ младежи и девойки.
Броят на студентите по „Журналистика“ надхвърля нуждите на пазара
Цар признава също така, че образованието в университета в Загреб си е останало такова, каквото е било в 20-и век. Няма никаква връзка между образователната институция и пазара. „Университетите произвеждат толкова много журналисти, че сред журналистите се наблюдава сериозна безработица“, казва Цар. Също както и в България, в Хърватия образованието е безплатно, като университетите получават средства от министерството за всеки един студент. „Затова университетите не биха намалили броя на студентите“, казва тя. Тя твърди, че малко преподаватели говорят за този проблем, а повечето проявяват конформизъм. „5 човека говорят за това, а останалите просто си мълчат“, казва Виктория Цар. Според нея политолозите и журналистите са хората, сред които има най-висока безработица в Хърватия.
Клаус Дахман, друг участник в панела и германски журналист от „Deutsche Welle”, недоумява как е възможно преподаватели да мълчат, виждайки този проблем. Виктория Цар му отговаря, че трябва човек да бъде в този кръг, да е вътре в системата, за да го разбере.
Много теория и недостатъчно практика
Дахман разказва, че журналистическото образование в Европа е консервативно, особено в югоизточната част. То е голямо предизвикателство, още повече като се вземе предвид и демотивиращият факт, че заплатите в медийния сектор са ниски, а условията за работа обикновено са тежки.Той е убеден, че журналистическото образование трябва да бъде предимно за придобиване на умения. „Нашите медии се променят от новите поколения и ще продължават да се променят“, твърди той, призовавайки преодавателите да наблюдават младите поколения и да се учат от тях.
„Copy-paste” – честа практика сред младите журналисти
Иван Ловречек, който е заместник-директор на „RTL – Хърватия“, твърди, че основната липсваща връзка е тази между медиите и образователните институции. Той споделя, че много от младите журналисти днес използват метода „Copy-paste”, поради което по-възрастните поколения трябва непременно да учат младите си колеги на професионализъм.
Журналистическото образование изостава, тъй като медиите се развиват бързо
В дискусията се чуха мнения, че пропастта между журналистическото образование и медиите е естествена, защото медиите се развиват много бързо. Все повече се използват мобилни устройства, а от журналистите се изисква да пишат по-кратко. Все повече навлизат анимации и инфографики, които заместват дългите текстове.
***
От дискусията на тема „Изискванията за съвременно журналистическо образование“ се извличат основно три проблема по отношение на образованието по „Журналистика“ в Югоизточна Европа:
- недостатъчното практика за сметка на теорията;
- конформизмът на образователните институции, които приемат всяка година голям брой студенти, който в пъти надвишава пазарните нужди;
- липсата на комуникация между образователните институции и пазара.
