Дълго обмислях дали да напиша тази статия. Не поради страх от нещо или някого – винаги съм се чувствал свободен да казвам онова, което мисля, но и да мисля онова, което казвам. Особено във времена, в които доста хора с публична трибуна мишкуват някъде надълбоко в своята конюнктура и изпълняват безпрекословно заповедите на чорбаджиите си.
По-скоро имах, а и имам резерви относно този мой труд, защото у нас обществените настроения често варират от едната крайност до другата – ако мълчиш хората са недоволни, че го правиш, ако говориш – те пак са недоволни, че досега си мълчал и съзират във въпросното ти проговаряне цяла конспиративна теория.
Все пак се реших, макар че е трудно да погледнеш разумно на нещата в окото на тази еуфорична налудничавост, в която сме принудени да живеем.
В последните няколко дни в медийното пространство се тиражира упорито казусът със сваленото от БТВ предаване на Слави Трифонов, което трябваше да се излъчи от 22:30 часа в понеделник, 27-и март, неговото открито писмо до политиците, цензурата, свободата на словото и т.н.
Дали обаче черните дрехи, в които известният ни водещ и повечето от неговите колеги се появиха на пресконференцията пред журналистите във вторник в действителност крият колко са бели душите им? И бели ли са те въобще?
Истината е, че винаги съм се възхищавал на господин Трифонов и неговия екип за три неща. Първо – музикалното им творчество, което, искате или не, за хубаво или за лошо, остави и оставя траен отпечатък в съзнанието на много българи у нас и по света. Второ – професионализма на целия екип – причината, поне според мен, за неговото дълголетие. И трето – патриотичните конотации в предаването и всичките превъзходни хора, които са му гостували.
От пресконференцията обаче, която водещият и част от неговите колеги дадоха във вторник, негативно впечатление ми направиха няколко неща.
Журналист от списание „Икономист“ каза : „През годините си спомням, че сте бил приятел с Бойко Борисов, след това направихте положителен коментар за Ахмед Доган…. след това подкрепихте Меглена Кунева за президент…“ После от господин Трифонов бе поискано да си направи самооценка. Той заяви, че „…това е твърде лично и точно пред Вас няма да си правя самооценка…“.
Самооценката е нещо изключително важно, защото имаш голям проблем, ако си сгрешил в представата за самия себе си. Ако се самозабравиш, да речем. Или ако се опитваш да се издигнеш в собствените си очи – тогава падаш най-тежко.
Ето и малко факти.
Факт е, че Бойко Борисов е гостувал в „Шоуто на Слави“ и дори е сядал на мястото на водещия. Дали и доколко те са били приятели не знам и не е моя работа да знам.
Факт е, че в свое предаване „Шоуто на Слави“ водещият и неговия екип издигнаха Меглена Кунева като кандидат за президентския пост на страната. Тогава обаче нямаше цензуриране, например, свободата на словото цъфтеше и разцъфтяваше.
Факт е, че в интервю за списание “L’Europeo”, части от които са публикувани в сайта на „24 часа“ на 12.08.2009 година, господин Трифонов заявява следното: „Моето откровение мнение е, че господин Доган е един изключително мъдър човек.“, добавяйки: „Той казва истината. Единственият политик, който се осмели да каже истината“.
На журналистка от телевизия „Алфа“ водещият саркастично заяви: „Каните ме на кафе ли?“ И още: „… особено ако Вие сте от телевизия Алфа това ще е страхотен секс, много ще ми е кеф“. И още: „Моля Ви се, аз съм Ви поканил, Вие сте дошла, ще се държа както си искам“.
Факт е също така, по-възрастните от мен помнят, цензурирането на Слави Трифонов и екипа му по времето на Виденов и Костов. Никой не оспорва нито това, нито тяхното право да имат гражданска позиция, да инициират референдуми, да пишат открити писма, да протестират пред Парламента или просто да изказват мнението си.
Аз се питам обаче: докъде в крайна сметка достига свободата на словото и свободен ли е всеки да я интерпретира за собствените си цели? Не прави ли „страхотен секс“ с нея всеки, който си пожелае? А къде е границата на автоцензурата? А на шоуто? Как можеш да бъдеш антисистемен, ако използваш системни средства?
Още много неща мога да кажа – и за референдума, и по други теми. Но за тях - друг път.
Скоро ще разберем какво наистина крият черните Ви дрехи от нас. Силно се надявам да крият колко са бели душите Ви.
