Избори идват и на терена на този мач, в който всички отбори малко или много печелят, а губещите са зрителите, излизат странни животни, които ни убеждават, че са политици. Като изключим няколко малки партии, всичко останало е зверско статукво, пред което не знаеш какво да правиш, какво да мислиш. Чувстваш едно безкрайно отвращение, защото много ясно виждаш как целта на тези хора не е да управляват една страна, а да я употребят за своите цели. Някои защитават руски интереси, други интересите на западни държави. За толкова години у нас не се намери кой да прави българска политика, та затова трябва всичката да е вносна. Но нали сме бедна страна и вносът ни е такъв – трето качество. Така сме свикнали.
Когато настане време и избори се появят на хоризонта държавен, по медиите изпъплят полузабравени лица или обичайните играчи. Впускат се в поредица от баснословни обещания. Кроят светли планове. А озоват ли се в Парламента, обикновено забравят всичко, което така възторжено са говорили.
На всичко отгоре тогава изпълзява най-противната порода така наречени политици. Политическите хамелеони. Няма смисъл да изброяваме имена, защото техният брой е така внушителен, че ще пропуснем някого. Те нямат никакви скрупули и са готови през всеки четири години да сменят боята. Да променят коренно идеите си, защото всъщност идеи нямат. Имат само сляпо желание за власт. Готови са да кажат всичко, което моментът изиска от тях, а след това да кажат точно обратното. За тях няма толкова голямо значение какво говорят, стига това да им вдигне точките. Но всъщност точки те нямат.
Избори идват, а така наречените ляво и дясно у нас не спират да воюват. Истината обаче е, че ляво и дясно у нас няма. Както няма и истинска политика, поне засега. Няма последователни политически платформи. Има само отбиване на номера, пясък в очите. Ако не си от едните, значи си от другите. И тази логика ни убива страна. После се чудим какво не е наред в нея. А политиката отдавна се е превърнала в мръсен занаят. За да има промяна обаче, в политиката трябва да влизат нови лица.
Въпреки това всеки път когато в нея влизат нови хора, те веднага са оплювани от медиите. Винаги им се намират кусури. Винаги върху тях се излива купчина отпадъци. И как да се появят тогава тези хора? Не трябва ли да си имаме едно наум за медиите? Доста хора не спират да говорят колко продажни са медиите, докато търкат талончета и четат жълти вестници, списания и сайтове. Не трябва ли да се информираме, да събираме информация от различни източници и да използваме сивото си вещество? А не да се осведомяваме, както постоянно става?
Избори идват. Няма да са първите. Няма да са и последните. Дано поне някой ден разберем, че всичко зависи от нас. От нашия глас. Дано свикнем, че кратуните в Парламента ние ги вкарваме там. И трябва да им държим сметка във всеки един момент, вместо да мрънкаме и да повтаряме колко е черно положението. За съжаление за това се изисква време, което да отделяме, за да следим политическите процеси в страната по един критичен начин. Време, което все по-трудно намираме.
Може да ни се струва, че живеем в абсурд, но до голяма степен ние го създаваме. Надежда има. Надеждата сме ние!
