Намираме се в света на робите, които си мислят, че живеят в най-свободния от всички светове. Те все още не могат да направят разликата между това да бъдеш свободен и това да си освободен. И неслучайно винаги ще бъдат обекти на освобождение, а не субекти на собствената си свобода. „Братя! Въздухът трепери!“
Свобода е да виждаш в един сляп свят и да чувстваш в един безсърдечен свят. Да държиш главата си изправена тогава, когато мнозина настъпиха своята. Да имаш мъжеството да гледаш истината в очите. И да казваш на висок глас онова, което всички премълчават. Така се създава култура на личната отговорност – правиш свои собствени избори с ясното съзнание, че трябва да носиш отговорност за тях. Но е трудно да се култивира нещо подобно в народ, пълен с прокурори и обвинителни актове.
Нека не се заблуждаваме – ние се намираме в тунел и няма да излезем живи от него. Защото той е без изход. И защото отдавна изгубихме пътя си.
Но на прав път са нашите медии, апотеоз на свободата. Оттам ни озаряват дюдюканията основно на различни ентусиазирани соросианци под формата на социолози, политолози, анализатори, активисти, журналисти, експерти и т.н. Те са новите дисиденти и антикомунисти.
Получаващи щедро финансиране отвън, те се чувстват длъжни да ни обясняват как трябва да живеем и какви трябва да бъдем. Правилно ли ви се струва някой, който бива спонсориран от чужди държави да ми казва как аз да се отнасям с бежанците на наша територия, с българските гейове, цигани или проститутки? Разбира се, тук някъде тези видни филантропи вадят любимите си аргументи за силата на международното право, човешките права, толерантността и други подобни конотативни еквилибристики…
Соросианците обикновено са нищо повече от едни номенклатурни недоносчета, чиито родители са яли от топлия хляб на Политбюро, а те сега са първи демократи, либерали и приятели на американците. Довчера си бил слуга на Кремъл, днес вече изповядваш евроатлантически ценности. „Има само едно нещо по-отвратително от комунизма и това са късните антикомунисти.“ А знаем, че когато си отидат отвратените остават отвратителните. Дори и аз, за своите двадесет и три години, съм разбрал това.
А иначе в медиите проговарят и старите бримки на соца – останките от една епоха, която вече трябваше да е отминала, но не е. И какво се получава – от едната страна са старите кадри на Държавна сигурност, партийния апарат, политическата и стопанската номенклатура, а от другата – храбрите соросианци, стиснали победоносно юмрук. И всички са едни и същи в генезиса си. Единни в многообразието, може би.
Тази шепа хора налага монопол над собствената ни свобода и приватизира последните ни надежди. Без Преход.
Те са част от Третата световна война, която се води отдавна. Това е войната за нашите съзнания, мисли, умове, идентичности. Това е войната за контрола над съдържанието на думите. Това е войната за смисъла на понятията. Много нови политически платформи казват, че се борят против корупцията, например. Кой определя какво означава думата „корупция“? Може би Фондация „Америка за България“ или Путин?
Ние дори няма как да разберем психологията на тези военни действия, защото вече сме победени. „Братя! Въздухът трепери!“
Сещам се за онзи говедар в подножието на Вола, поискал пари от Ботев за шилето. Неговата протегната ръка все още е увиснала в пространството и чака заветните жълтици. И ти си дошъл народ да освобождаваш?! С какъв акъл бе, байо?
