В студени времена живеем. Все пак е зима, нищо че се затопли за няколко дни. Но и като валеше дъжд, на голяма част от хората, живеещи в София не им беше никак лесно. Прибереш се, измокрил си се, а топла вода – няма. На моменти се появи за съвсем малко, колкото да се зарадваш, после пак се губи някъде. Скърцаш със зъби, чудиш се какво става. По медиите се говори за аварии, в сайта на „Топлофикация” – също аварии. Тиражират се прессъобщенията на компанията-майка, уж всеки момент всичко ще е наред, а вече няколко дни продължаваме да живеем така – недоизкъпани, недозатоплени.
Ето, във фейбсук това е една от водещите теми тези дни. Като изключим политиката, която се подразбира и снимките на котенца, които също са ясни. Хората питат какво става в другите квартали. Разменя се информация. Попържва се по „Топлофикация”, която на свой ред мантрува, че ей сега ще оправи нещата и нищо. Говорим си за топла вода, защото нямаме. Надяваме се да не застудее, защото не е ясно тогава какво ще правим. А керванът си върви…
В същото време проблемът се разпространява, завладява и други софийски квартали. Броят на некъпаните главоломно расте. Молитвите за топлина стават все по-горещи, а надеждите, че живеем в нормална държава изстудяват. Допреди няколко дни те бяха с температура минус десет градуса, но тя продължава да пада и кой знае докъде ще стигне. Цяла България завижда на софиянците, защото живеят в столицата, а столицата се превръща в машеха. Защото какво е един дом без огнище? И какво е един апартамент в квартал с централно отопление, на който не му работи парното? Сибирска пустош, в която вървиш и се молиш да намериш подходящо място да си запалиш огън. Повечето дърва обаче са мокри или сурови… Надежда няма…
И през цялото това време се говори почти изцяло за „Топлофикация”. Звъни се на „Топлофикация”. Там е насочена тази отрицателна гражданска енергия. А не трябва ли да е другаде? Не се ли научихме най-сетне през 2013-та година, че е най-добре да се търси конкретиката? Че проблемът не е в институциите, а в хората, които са на ръководни позиции в тези институции? Че проблемът е и в хората, които назначават тези ръководни кадри? Нали именно затова по времето на протестите от 2013-та не спираше да се задава въпроса: „Кой назначи Пеевски?”
Тогава не е ли редно и логично вместо да се дразним на „Топлофикация” да се попитаме: „Кой управлява „Топлофикация”? Кои са хората, които ръководят тази компания? Не трябва ли да се поровим в биографиите им (ако намерим такива) и да търсим какво им е миналото? Защото от миналото зависи нашето бъдеще. И проблемът на редица институции е, че в тях работят хора, прекалено обвързани с това минало, от което уж се опитваме да избягаме? Не трябва ли да повтаряме имената на директорите на „Топлофикация”, докато се реши проблемът? Не трябва ли да използваме този момент, за да проверим къде са грешките в тази компания, от която всички зависим? И да се опитаме да ги решим?
Да, по тротоарите, в кафенетата, навсякъде се говори за „Топлофикация”. И не само сега! Често се изумяваме от изравнителни сметки. Или от безумното отношение на техни служители. Или от редовните прояви на откровено безхаберие, на непукизъм, така характерни както за държавните институции, така и огромна част от останалите компании и фирми, от които зависим. Но не трябва ли по-скоро да канализираме гнева си към конкретиката и да отправяме неразбирането си към техните управници?
Не трябва ли да се сетим в този момент, че имаме омбудсман и да направим така, че телефонът му да прегрее от позвънявания? Нищо, че поне за този конкретен случай телефонът отдавна е прегрял. И да го следим и него дали наистина защитава нашите права, както би трябвало да прави. Все пак това му е работата.
Затова нека си направим това усилие. Нека сметнем колко време губим в оплакване от липсата на топла вода и в опасения кога ще ни пуснат парното. Нека да отворим Гугъл и да се разровим в него. Може да намерим нещо интересно… Кой знае? А ако намерим нещо интересно, нека да го споделим в социалните мрежи или просто да го кажем на приятелите си. Това е много по-градивно от това да се оплакваме, да пишем десетки статуси във фейсбук и да мрънкаме. Да отделим пет минутки за тази задача… И да свикнем да го правим. Ако мрънкаме половин час, да отделяме пет минути в търсене на информация… Ако мрънкаме час, минутките може да са и десет. Няма значение. Важно е желание да има. И осъзнаване на това, че всички носим отговорност. Прекалено много сме свикнали да чакаме някой друг да ни свърши работата. И вижте докъде я докарахме!
Ако не се стоплим сами, няма кой да ни стопли. Ако не мислим за решаването на проблемите, няма кой да ги реши. Ако не бъдем граждани, няма кой да бъде гражданин вместо нас. Свикнали сме всичко да ни идва наготово. Проблемите да се решават отгоре. Решенията да се спускат. Уж това не ни харесва, но го търпим, защото ни е по-лесно. Светът никога не е бил лесна работа, животът – също. Хората обаче могат да бъдат лесни и трудни. И това всеки сам решава за себе си…
Ето, вече проблеми няма. Къпем се. А „Топлофикация” се чуди дали да не ни увеличи цената на услугите си. Сега трябва само да си спомним какво преживяхме покрай спиранията на услугите им. И да предприемем някакви действия. Но всеки чака някой друг да свърши тая работа. И нищо чудно да стане като с увеличението на цените на билетчетата. Много шум за нищо. Много говорене и безропотно приемане на новите цени. Но иначе много говорим. И много се палим. Само да насочвахме огъня в правилната посока.
