Русия показа ясно мнението си за Либия. Дори, когато ООН и по-голямата част от международната общност признават либийското правителство на националната съгласие, московската подкрепа за маршал Халифа Хафтар стана вече демонстративна.
Хафтар, който е един от най-високо оценените военни лидери в Либия не само днес, но и по времето на сваления Муамар Кадафи, провеждаше успешно военни действия срещу джихадистки части в Източна Либия. Под негов контрол е либийската армия, чиито останки след бунта през 2011 се запазиха най-вече в източната част на страната. Харизмата му успя да подейства на спомените сред военните и да ги поведе – Хафтар е бивш близък приятел на Кадафи, който по време на войната в Чад е предаден от либийския лидер и Хафтар се обръща срещу него, бягайки по-късно в САЩ, за да се завърне през 2011 по време на бунта срещу Полковника. Главен център на Халифа Хафтар е Бенгази и няколко селища около града. Маршалът успя да се пребори с вътрешната опозиция срещу себе си в правителството в град Тобрук (едно от двете либийски правителства, появили се след 2011), а също и се противопоставя на международното подкрепеното правителство, водено от Файез Серадж.
По-рано през януари, Русия постави картите на масата и така прекрати спекулациите относно позицията й и кого подкрепя в една от най-богатите на петрол държави. Символичен акт на сприятеляване беше поканата към Хафтар да се качи на борда на самолетоносача „Адмирал Кузнецов“, който тъкмо се завръща от Сирия в посока Русия. Докато беше на борда, либийският маршал проведе видео разговор с руския министър на отбраната Сергей Шойгу.
Това беше само една от поредиците прояви на специално отношение към 73-годишният либийски ветеран, който посети Русия два пъти за изминалата година. На една от срещите Хафтар поиска помощ от Москва за вдигане на оръжейното ембарго върху Либия.
Всички тези събития предизвикаха слухове за сключването на важна оръжейна сделка, както и за изграждането на руска военноморска база на бреговете край Бенгази. И докато руските официални медии отричаха подобно нещо, нямаше и съмнение, че поканата към Хафтар да се качи на „Адмирал Кузнецов“ е символичен акт, с който Русия показва предпочитанията си. По всички личи, че Хафтар е вече човекът на Путин в Либия.
Разбира се, не е изненадващо, че Русия се обръща към Либия, която макар и под управлението на Кадафи да не е била така близка с Москва, както Сирия, то винаги е била в сферата на влияние на СССР в миналото. Последният ход на руснаците е интересен и може да предизвика още едно съперничество. Дори да има проблеми, поради нестабилността на Либия, Москва ясно показва къде застава на картата в Средиземно море. Но все пак остава въпросът докъде стига подкрепата за Хафтар, за който се знае, че поддържа активни контакти с Обединените арабски емирства и Франция. За Русия стъпване в Либия е повече от логично – след като успяха да задържат на власт сирийският режим, последваха масивни сделки за оръжие в Египет и Алжир, с което Путин затвърди претенциите си за засилено присъствие в Средиземно море – територия, запазена по принцип за Франция, Италия и Великобритания.
След дълго прекъсване под управлението на Борис Елцин, Русия се завръща в региона. Годините на 1990-те отминаха, отмина и управлението на Дмитрий Медведев, който подкрепи резолюцията на СС на ООН, предизвикала падането на Кадафи. Днес Русия на Путин има амбиции да се завърне в Близкия изток и Северна Африка, и до голяма степен това вече се случва. Москва предлага изгодни отстъпки на страните в региона, с които възвръща част от загубите си – опрощаване на неизплатени дългове в замяна на оръжейни и инфраструктурни сделки.
Междувременно, един от слуховете покрай Халифа Хафтар се потвърди последните дни. Маршалът подписа договор за изграждането на руски бази в Бенгази и Тобрук. С този стъпка, рискът за традиционно силните в района европейски държави става по-голям за загуба на влияние. Докато чакат какво ще реши Доналд Тръмп, скоро европейците може би няма да бъдат в състояние да заемат позиция.
Руският президент избра своя човек в Либия, който контролира източната част на страната, големи залежи от петрол и едни от главните търговски пътища от и за Африка. С тази скорост, Москва ще може да разшири влиянието си в арабския свят и в частност в Средиземно море. За мнозина либийци Халифа Хафтар е противоречива личност и срещу него има голяма опозиция, тъй като виждат в него потенциален нов диктатор, но в същото време влиянието му е значително.
Последните новини със сигурност могат да бъдат добри и за български фирми, занимаващи се с оръжие и строителство. България има силни традиционни позиции в Либия. Вече има сигнали, че наши фирми опитват да се върнат на пазара в Северна Африка, а близостта с Русия е важен фактор. Остава въпросът къде седи либийското общество спрямо последните събития и дали няма да има изненади.
