Тъй като в България всеки знае как да пише, макар и повечето хора да прахосват таланта си с писане на коментари и развиване на теории по всичкознание по форуми, всички сме се замисляли (рано или късно) за възможността да пишем за пари. Най-малкото, защото отлично знаем, че можем да съчиняваме много по-добри и смислени статии от тези, които четем в интернет или по вестниците. И които са дълбоко бездарни, въпреки че трябва да признаем, понякога сред тях има и попадения. Но твърде, твърде рядко.
Та ето, ние решаваме да напишем текст за медия, която следим. Текстът ни се получава гениален, иска ли питане, то няма друга възможност. И ние без грам колебание го пращаме на имейла за връзка с читателите или (ако сме по-хитри) на имейла на някой от редакторите.
Какво следва в тази ситуация?
В 90% дълго очакваме някакъв отговор, който така и не идва. При това съвсем не ни става ясно дали някой ни е прочел гениалния текст или той прашасва в някой имейл. Познавайки донякъде порядките на повечето редактори из българските медии, най-вероятно въпросният редактор е бил прекалено зает да си чопли носи задълбочено, докато гледа клипчета в Ютюб. Или пък сам се бори с текстове, докато се налива с коняк или водка от един-два нататък, защото колежките в редакцията много го нервят. Или пък едновременно пише, коригира и публикува няколко текста, защото нали пазарът е малък, следователно и заплатите са никакви и той върши двойно-тройно повече работа, отколкото е нормално да върши. Но каквото и да прави редакторът, факт, че отговор пристига страшно рядко.
Какво друго можем да очакваме?
Най-странното е, че има ситуации, при които изведнъж откриваме, че текстът ни е публикуван без (както вече отбелязахме) някой да си е направил труда да ни драсне два-три реда, ей така от едното уважение. В крайна сметка, най-вероятно си мисли редакторът, аз му правя услуга на тоя световно неизвестен автор, защото му пускам текста в моето велико списание. Въпреки това обаче ние не можем да разберем защо продължаваме да получаваме известия от западния университет, където сме ходили на Еразъм веднъж-два пъти годишно, но не и от прекалено заетите и наистина много големи български редактори. Предполагаме, че става дума за възпитание и маниери.
Какво биха могли да направят великите български редактори?
Биха могли да си направят един готов имейл за прием на ръкописи и за отказ на ръкописи. Не е сложно. Показва отношение, обратна връзка, прави добро впечатление. Проблемът е обаче, че великите български редактори не искат да показват добро отношение към някой, защото те колят и бесят все пак. За чии х… им е да се усмихват на хората, с които могат да работят евентуално. А ако им кажем, че така се прави в чужбина, те ще ни се намръщят и ще започнат: „Глей ся. Дай да ти кажа как стоят нещата в България.” И ще ни изкарат една тирада за това колко специфичен е пазарът тук и така нататък, и така нататък. Все неща, дето не спират да се мелят година след година. Но, ще си помислим ние, обективно погледнато ние дори не си познаваме пазара, както си го познават американците, например, затова и ако се прави нещо, което претендира за комерсиалност, то е таргетирано към възможно най-простата аудитория. Като „Комиците” например. Което реално погледнато не е никакво таргетиране, а е измъкване по най-лесния възможен начин, така типично по нашите географски ширини.
Какво се случва, макар и много рядко?
Редакторът на медията ви отговаря. Казва ви дали е харесал или не текста. Има вариант, в който предлага направо да го пусне. Обсъждате какви са им хонорарите като на вас ви дават хонорар като на нов автор. Все пак не сте някое известно име, което да има правото да се пазари. Но това е само началото. Ако се представяте достатъчно добре, може би и вие ще се пазарите някой ден.
Има и друг вариант, в който редакторът казва, че в текста са необходими поправки и тогава двамата работите по текста, докато не го доошлайфате. Намерите ли такъв редактор, постарайте се да не го губите. От съвместната работа печелите и двамата, но най-много ще спечели текстът ви. Но не трябва да сте ревниви към писанията си и да имате съзнанието, че понякога текстовете трябва да се дописват или да се съкращават.
Това е. Честито! Вие вече официално сте автори на свободна практика. Скоро ще ви уведомим как се движат нещата с вас по-нататък.
