Празниците са време за радост, време за семейство, време за трапези. За съжаление обаче политиката е като Уолстрийт – тя никога не спи и винаги е готова да ни развали хубавото настроение. Особено когато става дума за една от най-големите държави в света, чиято роля в геополитически аспект все още е водеща. Става дума за Америка, а е необходимо уточнението, че не смятам, че те в момента са световен хегемон. В последните две-три години тази роля, която американците изпълняваха с високо изпъчени гърди, е по-скоро споделена заедно с Русия и надигащия се Изток. На всички мислещи хора им стана ясно, че еднополюсният модел на света, наложил се след края на Студената война за добро или за лошо е вече изпята песен. Положението се промени и ще продължи да се променя. А ние можем само да се надяваме, че в тази ситуация големите сили ще си държат пишките в панталоните и няма прекалено много да си ги мерят.
За съжаление обаче ако големите сили обичат да правят нещо, това е да си мерят пишките. Това доказа и новият президент на САЩ Доналд Тръмп, когато в интервю за телевизия MSNBC каза: "Нека да има надпревара във въоръжаването. Ще ги надминем по всички рубежи и ще издържим по-дълго от всички." Но той не се спря дотам и допълни: "САЩ трябва значително за подсилват и разширява ядрените си възможности, докато на светът не се вразуми за ядрените оръжия." И тъй като нещата са свързани, случайно или не Путин веднага заяви на свой ред, че Русия "трябва да подсили военния потенциал на стратегическите си ядрени сили".
Ето как за броени часове тенденцията за намаляване на ядреното въоръжение, водеща началото си от Никсън, може да бъде застрашена. А с нея може да бъде застрашен и целият ни свят. Защото досега какъвто и да беше президентът на САЩ, той не беше популист. Е, положението се промени "резко" и сега и Русия, и Америка си имат популисти за президенти. Така че очевидно често ще ставаме свидетели на подобни "мерения на пишки". Да се надяваме само, че докато си мерят "ония работи" световните лидери, които се държат като невъзпитани деца, заслужаващи шамар от родителското тяло, ще бъдат внимателни. Не дай си боже някой от тях без да иска да вземе да опикае другия, дори съвсем малко. Това би означавало "голямо охче" за съвременния свят.
Всъщност най-разумното би било ако искат Тръмп и Путин да подновят ядрената конкуренция между страните си да си изкарат по една тениска с щампа "Кой сега е ядреният номер едно" и да излязат един срещу друг я на кечистки ринг, я на нещо друго. Да се понашамарят взаимно, като толкова искат и после да се кротнат малко. Но за съжаление световната политика не е детска градина и няма кой да им издърпа здраво ушите. Остава ни само да се тревожим и да се надяваме двете пакостливи деца, подкрепени от милиони избиратели в страните си, да се държат като възрастни, поне когато трябва.
И ето как ще посрещнем Коледа и ще се подготвяме за Новата година. С такива весели пожелания. С такива опасности. С такива действия. Остава ни да си пожелаем Коледата да не е ядрена. И Новата година да не е ядрена. И да се молим глобалните идиоти Путин и Тръмп да не посягат към червените копчета, че лошо ни се пише.
Весели празници.
