В разгара на летните горещини, излезе поредният международен доклад, който нанесе удар върху слабия имидж на малката ни страна. Този път докладът е изготвен от Женския комитет на ООН и съдържа повече от 50 препоръки за спазване на правата на българските жени. Може да се каже, че това е своеобразен рекорд за страната, тъй като дори и към неразвитите държави от Третия свят има по-малко изисквания. Препоръките в доклада засягат различни аспекти от живота на съвременната българска жена, а предложените промени варират от преработване на противоречивите текстове в закона за блудството, сексуалното и домашно насилие до осигуряване на равни възможности за кариерно развитие между двата пола.
Една от препоръките в доклада обръща и специално внимание на рекламите в българския ефир. Според Женския комитет на ООН, българските реклами са меко казано сексистки и представят жената основно като сексуален обект или като вещ, която няма право на собствено мнение. Докладът съветва българските медийни регулатори да упражняват по-високо ниво на контрол по отношение на рекламите в родния ни ефир, за да може да се премахнат стереотипите, че българките са основно сексуални обекти. Тази препоръка, макар и полезна, съдържа и известна доза лицемерие. Истината е, че има държави, където съществуват много по-сексистки реклами, при които жената е представена в много по-унизителна и неблагоприятна ситуация.
Достатъчно е само да се направи кратък преглед на историята на рекламата, за да се открият стотици примери, при които дамите са представени като глуповати същества, които привличат само със своите външни качества. Дори и в развитите страни на Запад съществуват реклами, при които жените съзнателно влизат в образа на сексуални изкусителки, които предлагат съответен продукт. Основаната идея, която подобен тип реклами съдържат е съвсем ясна – представителките на нежния пол едва ли не вървят в комплект с продукта, който предлагат. Факт е, че родният ни телевизионен ефир се радва на достатъчно голям брой реклами, в които присъства намек за еротика и секс.
Едва ли обаче тази цифра е толкова голяма, колкото в други уж „морални държави”, където всяко второ дело в съда е за оронване на женския авторитет и упражняване на сексуален тормоз. Вярно е, че средностатистическият българин обича да гледа реклами, в които силиконови диви отварят бира с пищните си форми или пък неуспешно се опитват да прикрият големия си бюст зад парчета диня. Това обаче отговаря ли на българските разбирания за сексизъм? И дали самите жени, които участват в тези реклами нямат известна вина за това на тях да се гледа като на сексуални обекти? Възможно ли е българският манталитет и стереотипите, които властват в страната по отношение на жените, да се променят чрез приемането на закон?
За съжаление, истината е, че гласуването на нов закон няма да промени нагласите в българското общество, нито пък ще разчупи стереотипите по отношение на жените в страната. Дори и най-гениалните административни мерки не могат да попречат на балканския плейбой да гледа с блеснал поглед големия бюст на Мара Отварачката. Пък и защо да е виновен само той, след като въпросната „дама” доброволно участва в тази реклама и съзнателно демонстрира пищните си форми? Затова и решението на проблема не е да се приеме поредният безумен закон, който периодично ще бъде нарушаван.
По отношение на българските реклами и сексуалното съдържание в тях, трябва да се вземат твърди мерки, взаимствани от други страни. Например, могат да се създадат определени законови рамки за рекламното съдържание или пък да се съставят различни граждански организации, чиято цел ще бъде да контролират рекламните послания. Като цяло най-благоприятно би било, ако се въведе закон, който да следи за рекламното съдържание по примера на Великобритания. Изготвянето на подобен законопроект обаче трябва да се осъществи много внимателно и прецизно, като ясно бъдат описани допустимите граници и законовите рамки.
Съставянето на подобен закон няма да е лесна задача и е желателно преди да се появи поредният недообмислен текст, да се направи обстойно проучване за нагласите и разбиранията на хората. В противен случай догодина ще се появи продължение на рекламата за мастиката, законът за пореден път ще бъде заобиколен, а отговорните органи ще мълчат. Или иначе казано, няма да има никаква промяна на сегашната ситуация.
