Повече от 25 години живеем в постоянен преход и сме свикнали с какви ли не свинщини. Корупцията, лъжата, политическите лицемерия, агресията по пътищата и тротоарите, всеобщата нервност в отношенията между обикновените хора отдавна са ежедневие. Когато отидем в чужбина, се учудваме, че хората могат постоянно да се поздравяват. Да се усмихват едни на други, вместо да се блъскат, мачкат и псуват. Но трябва да признаем, че живеем в различни светове. И усмихващите и поздравяващите в нашата мила родина са още едно малцинство.
На фона на последните политически събития – изборите, оставката на правителството, непрестанните скандали и шокиращи изказвания, ние често забравяме, че в нашия свят има и друго. Има и добри хора, които срещаме. Има красиви гледки. Има музика. Има книги. Има и празници.
Днес например е такъв празник. Никулден. Той е посветен на Свети Николай Мириклийски, който е смятан за избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Оставям настрана обстоятелството, че в този случай празникът може да се свърже и с нашия добър познайник, печално известния клет и прекалено богат банкер Цветан Василев. И се отправям отново към празника.
Към българската традиция, която все още присъства в нашия живот. Към рибата, с която ще се нахраним тази вечер на семейната трапеза. Към това как в тези съкровени моменти това, което трябва да направим, е да си спрем телевизора, особено ако по него продължават да ни обливат с мътните и черни води на нашето настояще. Или да си пуснем някой джаз или документален канал. Каквото и да е, само да не сме облъчени поне за тази вечеря. За да можем да се насладим на празника с най-скъпите ни хора и да им отдадем най-голямото внимание, на което сме способни. Защото те са ни най-важните и често го забравяме, когато позволяваме на техните приказки да минават покрай ушите ни, докато следим прогнозата за времето или любимия си сериал, а в най-лошия случай последното трагигокомично изказване на нашия бивш премиер или някой друг от смешните, но не владеещи великото изкуство на комедията шутове, замесени в българската политика.
Нека не забравяме, че празниците са, за да се празнува. Напук на онова, което дебне и зверства отвън. В самата българска традиция по време на Възраждането, а и преди това, го има много ясно този стремеж да се затвориш около домашното огнище. Да не пропускаш в тези моменти безнадеждността и отчаянието на външния свят да ти съсипят атмосферата. В ежедневието това е по-скоро отрицателно качество, но смея да твърдя, че по време на празници е жизнено необходимо.
Така че оставете света да се върти и тази вечер се въртете около най-близките си хора и семействата си. А утре светът пак ще се върти. И ние пак ще гоним целите и задачите си в бесния му устрем. За всичко си има време.
