Шоуто на откриването на Олимпийските игри в Лондон, противно на всеобщото мнение, според мен не беше никак зле. Oбаче скачащата от хеликоптер и приземяваща се с парашут кралица, заедно с „Бонд. Джеймс Бонд“, не ме впечатли особено. Най-хубавaта изненада беше, когато Роуън Аткинсън (М-р Бийн) „засвири“на пиано. Колко е хубаво, когато хората имат чувство за самоирония. Това е все едно, ако Олимпиадата беше в България, да покажем Георги Калоянчев, на октриването на това изключително важно за имиджа на страната ни събитие, в ролята на Бай Ганьо.
Този кадър от малкия екран ме накара на секундата да не устоя на изкушението, да посегна към греха, да открадна парче от насъщния на Асен Блатечки и Криско. Иначе казано, да си дръпна от торентите и да си припомня приключенията на М-р Бийн и неговото кафяво мече – Теди (което по някакъв странен начин ме кара да се чувствам горд, защото и мен на галено ме наричат Теди).
Не само аз съм бил запален по мистър Бийн в дните след тържественото начало на Олимпиадатa. Някои телевизии също започнаха да излъчват филми с този герой. Припомних си няколко от най-старите епизоди. Естествено, спуках се от смях. Но след всеки епизод, когато се появяваха финалните надписи, се чуваше музикален съпровод от тъжна хорова музика. Замислих се, защо ли след като този филм е в жанра комедия, музиката му, с която започва и свършва, е тъжна?
Колкото е смешен филма „Мистър Бийн“, толкова е и тъжен. Всеки епизод започва с падащия от небето м-р Бийн, който плахо се изправя на крака и с несигурни крачки потегля в някаква посока. Следват неговите приключения, които ни заливат със смях. И обикновено накрая се случва нещо не особено приятно за м-р Бийн, например, танк минава през колата му, докато той сладко си хапва кексче, и епизодът свършва с тъжна музика. Защо?
Мисля, че както децата изучават класическата литература в училище, би било добре да анализират и героите от киното и дори лирическите герои от песните на съвременната музика. Така биха били много по-наясно с това, какво се случва около тях в съвременния свят. Ако, разбира се, могат да отлепят поглед от дългите крака на младата учителка, която съвсем „случайно“ ги е изложила на показ. Но това е друга тема. За мистър Бийн аз бих написал следното съчинение:
М-р Бийн е идиот и пълен олигофрен. Същински маргинален тип. Освен егоистичен, нахален, несъобразителен, стиснат, грозен, инфантилени бездетен, той най-вероятно е и девствен. Изобщо не общува с хората, а може би има и психическо заболяване. Той е нещастен и самотен, а понякога прави щуротии, на които ние се смеем.
Но приключенията на мистър Бийн изобщо не са смешни, а даже много тъжни. Увеличава се броят на хората, които приличат на него и заживяват като него, към които обществото се отнася като към него. Мистър Бийн е продукт на съвременното общество. Вървейки по улиците на който и да е било западен град или село, виждаме много мистърбийнове. Всичките те се затварят в себе си, все по-рядко общуват, докато не спрат напълно да комуникират с другите хора, защото губят доверие в тях.
Мистър Бийн се страхува да не му откраднат колата. Затова винаги взима волана със себе си и заключва вратата на шофьорското място и с катинар. Подобно на мистър Бийн, всички ние също треперим за колите си като него, когато ги паркираме някъде. Ние също нямаме доверие в другите, но си намираме лицемерна приказка с тях, защото, нали сме пичове. Бийн поне е искрен. Той само мълчи и отчаяно търси приключения и забавления в нашия тъжен свят. Ходи сам на панаир, на плувен басейн, прекарва Нова година с плюшеното си мече и чат-пат се среща със своята приятелка, която също е задръстена като него.
Смеем се и се подиграваме на мистър Бийн, а и ние постъпваме също като него. Слагаме си аларми на колите, за да разберем, ако някой иска да я открадне или повреди. Взимаме си панела на касетофона винаги с нас, за да не ни разбият колата заради него. Все още има и хора, които заключват с бастуни воланите на автомобилите си, когато ги паркират някъде. Нима ние се различаваме по някакъв начин от мистър Бийн? Ще кажете, че вие имате социален живот, имате приятели, а идиотът м-р Бийн няма, защото е просто идиот. Но ако идиотът не е той?
Във сюжета на класическите епизоди на мистър Бийн, главният герой не общува с никого, освен с плюшеното си мече Теди. Може би ще си помислите, че той сам си е виновен затова, че се е превърнал в аутсайдер. Но да видяхте някой от другите герои във филмада прави опит да общува с него по някакъв начин? Някой да му казва нещо повече, освен лицемерното „Добър ден, мистър Бийн“? Някой да се опитва да го успокои, когато правибели, които, опитвайки се да поправи, превръща в още по-големи поразии?Някой да го спира, за да му каже: „Успокойте се г-н Бийн, нищо че ме подстригахте нула номер, нищо, че заради вас си изпуснах влака, нищо, че пробихте дупка в стената за да влезете в моята хотелска баня, нищо, че спряхте тока на целия град... Всичко ще бъде наред“!? Мистър Бийн не казва нищо на никого, но и никой не казва нищо на мистър Бийн.Всички други герои, които стават свидетели на неговите идиотщини, стоят встрани, подиграват му се, гледат сериозно и строго, с физиономията - „тоя какъв е идиот, а аз какъв съм готин“. Гледат го как ръкомаха, подскача и се върти като пумпал, опитвайки се да поправи грешките си и усложнявайки още повече нещата.
М-р Бийн е олицетворение на трагедията на всички нас, които сме перфектни, не сме идиоти, не сме самотни, имаме стотици, даже хиляди приятели във Фейсбук… Аз също имам ЛицеКнига, значи съм пич. А мистър Бийн няма Фейсбук. Точно това е и причината да е идиот.
