Всяка рибка с микрочип...

Oт 1 януари 2012 г. всеки стопанин в София подлежи на глоба, ако не е поставил микрочип на своето куче. Тази нердба на Столична община цели основно две неща:
- Да намали популацията на бездомните кучета, като микрочипът ще разкрие кой е стопанина
на изоставеното на улицата животно. Съответно той следва да бъде санкциониран.
- Да помогне на стопаните изгубили домашните си любимци да ги открият благодарение на
електронен регъстър, в който се вписва идентификационния код на кучето и координатите на
стопаните.
Тази част от метода за контрол на популацията на животните би била много успешна.
Но на практика не е така, защото все още няма електронен регистър, в който да се впише и
провери кой е стопанинът на кучето, макар и наредбата да е вече в сила. Също намирам за
странно това, че цената на микрочиповете е около 40 лева при условие, че информацията,
която те носят е само един 15 цифрен код. Иначе казано, все едно дебитните карти с чип и
симкартите да струваха 40 лева.
Общинските полицаи не правят проверки в дворовете и строежите - най-големите
развъдници на потенциални бездомни кучета. Проверките за регистрация на кучетата се
правят в общинските паркове на територията на София, където има алеи предназначени за
разхождане на домашни кучета. Тоест най-строгите мерки се прилагат там, където има най-
много съвестни стопани, отколкото където и да е било другаде. Съответно там има и най-
малко нечипирани кучета. Ако не се правят проверки на правилните места ефектът от
чиповете ще е нулев и отново ще го отнесат съвестните хора, както обикновено се случва в
България.
Тези дни се появи мълвата, че освен в парковете ще се правят проверки и в
междублоковите пространства, където почти никой не си носи личните документи или
паспорта на кучето. А и да глобят възрастната стопанка на болонката Любка, която не е
успяла да отдели 40 лева за чип, а под стария Москвич на паркинга пред блока кротко да
лежи безстопанствения Бълхичко, за когото възрастните жена от добро сърце отделя от
залъка си, би било доста нелепо. Би излязло, че да се грижиш за куче на улицата би било по-
евтино, отколкото да го отглеждаш вкъщи. Намирам за странно и това, че стопаните на най-
малките породи кучета също са длъжни да ги чипират. Ако такова куче бъде изоставено от
стопаните си то няма да оцелее само5 дори и ден, а камо ли да се размножи. Ако то се загуби
чипът би бил полезен, защото именно малките поради най-често се губят, но при липсата на
регистър поставянето се обезсмисля.
Ако днес, 5 месеца след влизането на наредбата в сила, откриете изгубен домашен
любимец и решите да намерите стопанина му, просто няма да успеете. Отивайки с кучето при
ветеринаря ще разберете само един 15 цифрен код и нищо повече. Защото общ електронен
регистър на кучетата просто няма, а за създаването му се говори отдавна. Т.е. ако някой реши
да изостави на улицата чипираното си куче, той няма да бъде открит, а камо ли
санкциониран. Ако някой ви открадне кучето, също няма да можете да го намерите. Задавам
си въпроса, ако дори и при наличието на такъв регисър някой реши да се отърве от кучето си
по най-жестокия начин, той би ли бил открит? Подкрепям чиповете при животните, но без
електронен регистър тяхното задължително поставяне ми изглежда повече като заблуда на
хората, отколкото като превантивна мярка.