Харманли гори, Facebook стене ... На сутринта след погрома ведър репортер от национална кабелна телевизия обикаля близките до бежанския лагер жилищни блокове. "Без монтаж", той пита и разпитва излизащи за работа или училище граждани дали ги е страх ... От мигрантите, от още размирици, от заразни болести. Журналист сред хората. Страховете и притесненията им - на преден план. Смисълът от медиите - пар екселанс.
И току-що събудилите се хора си споделят, оплакват се. Две жени, които работят в лагера, не ги е страх от заразни болести, нито от мигрантите сами по себе си. Три години нямало произшествия, нито в лагера, нито като мигрантите излизат до града. "Но това (карантинното затваряне) е за тяхно добро, не знам защо се бунтуват." Въпрос от репортера: "Не ви ли се карат вашите близки, като се прибирате вкъщи (след работа)? Не ви ли казват "Майко, веднага влизай в банята"? Разговорът ескалира. "Чисти им се, готви им се, пере им се. Те са курортисти. Защо така постъпват? Културата им е друга", казват жените.
После още интервюта: момиче го е страх да ходи само на училище, майка я е страх за децата ѝ, макар да не са чували за посегателства от страна на мигранти. "Какво впечатление ви правят?" "Не е добре, нямат нужната хигиена. Чувстват се привилегировани. Не знам защо така отвръщат." Друг човек: "Ходят, крадат". "Крадат? И такива случаи ли има", репортерът не е имал такава информация, която да използва при анкетата. Да, приятели на човека се отказали от земеделието, защото мигрантите прибирали всичко, още докато е зелено. Същият човек потвърждава, че мигрантите дефекират до блока. Анкетираният не разбира как така тия хора не са готови да си защитават родината, както него. Той 20 години е служил в поделението, което сега е концетрационен лагер.
Най-важното: Хората ги е страх от болести и посегателства, макар и засега да няма такива. Жените, които работят в лагера, не ги е страх от болести и посегателства, защото не са ги виждали. Чужденците са неприятни на всички, защото нямат хигиена, мърсят и явно са счупили някаква детска площадка. Харманлийци, или поне попадналите пред микрофона на ведрия репортер, се чудят как може добре гледаните мигранти да се бунтуват.
Пътят на успешния репортаж вече задължително минава през Facebook споделяния. Особено при такава актуалност на засегнатия проблем. Аз го видях, споделен с думите: "Сами решете дали имат аргументи местните."
Реално, няма какво да се решава. Естествено, че местните имат аргументи. Хубаво е да се питат хората и притесненията им трябва да се уважават, дори да се дължат на изкуствено насаждан страх. В този репортаж надали има манипулация при пряката му направа.
Хората с микрофони често са обект на критики, много от които не заслужават. Този конкретен човек с микрофон сякаш си върши работата - той показва нецензурирана, немонтирана позиция на обикновени притеснени хора. И все се намират разни досадници, които да търсят проблем.
Моят проблем с този репортер, както и с много други хора с микрофони, е, че не стигат доникъде и това не им е цел. Мащабният проблем изисква започване на диалог, който може да продължи дълго време. Диалог, в който се взимат предвид предпоставки.
Човекът с микрофона такива диалози не започва. Той е там, докато има кръв и побоища, после си тръгва. През това време се създават закони, започват и свършват войни, хора идват и си отиват ... И той се връща отново, когато някой се изака. Предпоставките никога не са тема. Трайният диалог, стратегиите не са продаваемо медийно съдържание. Не че човекът с микрофона не е там, докато се творят закони или започват войни. Но и тогава не говори за предпоставки...
Ето малко предпоставки. Младите афганистанци не са възпитани и с*рат до блока ... Че Афганистан е деинституционализирана, крайно бедна територия на ислямистки групировки и всякакви бандити от десетилетия насам! Какви да са младите афганистанци? Моля ви, ако разполагате с този така жадуван пример за общество от Третия свят, в който мизерията и престъпността произвеждат предимно интелектуалци, идеалисти и жадуващи работа родолюбци, нека най-накрая го видя и да запея и аз корпоративни химни.
За коя точно държава и родина да се бият? Кой точно да ги възпитава?
В Сирия има война. Защо? Какви сили действат там? Германия каза, че всички са добре дошли, за да ѝ поддържат растежа. Търсеният ефект даде откат и изведнъж никой не е добре дошъл. С германското одобрение (не казваме покровителство, не сме сигурни) всички маршрути се затварят. Във входящите страни лагерите се пренаселват. И са пълни с хора, които не искат да са в тях, а искат да са в Германия, която вече не ги иска. През това време спят по трима на матрак и един вид се глезят. Както са могли да излизат до града, изведнъж и това не може. Защото сред тях има заразно болни. Сега трябва търпеливо да останат вътре, заедно със заразно болните и без да знаят кога ще могат пак да излизат и да търсят трафикантите, които с лимузини (или?) да ги прекарат към Сърбия.
При това положение как да очакваш размирици?
Същевременно крайнодесни парламентарни формации и няк'ви мутри организират слабопосетени протести и създават проблеми от нищото. Аз не разбрах за какви престъпления са отговорни мигранти в Харманли, освен кражба на ябълки и публично дефекиране. Дори и жените работещи в лагера казаха, че до вчера е било спокойно. Също не разбрах по какъв начин мигрантите са виновни, че лагерът е пренаселен и заради това лека-полека се е превърнал в кочина?
И сега - ако имаш тия предпоставки наум, какъв ще ти е репортажът от Харманли? Ще ти е насочен ли всеки въпрос към това да търсиш проблема в самите хора в лагера?
Ако не, то изведнъж ще започнеш да получаваш отговори "Това не е мой проблем". Което е много по-скучно от "Страх ме е" и провокира известен размисъл.
За да изпреваря един възможен въпрос: не са ми по никакъв начин чужди хората в Харманли, които имат притеснения, че някой им с*ре до детската площадка. Ще ми се да се намери начинът тия ситуации да не възникват.
Но не виждам търсене на начини. Виждам само насаждане на омраза и предразсъдъци. И затова не е нужна цензура, а култура във воденето на диалога, минаваща през подготовката и отчитането на предпоставките за ситуацията, насред която се намираш.
Доста такива репортажи си спомням. В които хора са притеснени. Дали че бабаитите на кмета ги рекетират; че "Топлофикация" ги рекетира; че някакви футболни агитки им пречат да се приберат; че случване на "Орлов мост" им пречи да се приберат; че властта не ги представлява... Там е човекът с микрофон, който сочи с пръст, показва проблема, историята, хората. Има много предпоставки той да е там - в какво настроение е редакторът му, кой е собственикът на медията, кой стои в Министерски съвет, а в крайна сметка и собствените му разбирания за живота.
Тези предпоставки съществуват при всеки и определят ефекта от действията ни, независимо дали сме на работа или мием чиниите вкъщи. И има две основни категории свършена работа - качествена и л*****а. От л*****ата журналистика последствията са малко повече, отколкото от л*****о измити чинии.
