Канадското общество е едно от най-либералните и секуларни в света – както в политически, така и в социален контекст. В него всеки може да бъде щастлив по начина, по който му харесва, водейки се от собствените си мечти, вярвания и желания. Налична е изключително добре утвърдена етническа, културна, религиозна и сексуална толерантност, а здравната и социалната система са едни от най-развитите в глобално отношение. Тези тенденции продължават да се поддържат от премиера Джъстин Трюдо, който тъкмо отбеляза първата си годишнина като премиер на втората най-голяма по площ страна в света.
Либералният модел на младия премиер Джъстин Трюдо
Вече една година (от ноември 2015-а) премиер на Канада е 44-годишният Джъстин Трюдо, който е и лидер на Либералната партия. Той е вторият най-млад канадски министър-председател, висок е 1,88 м. и в много глобални класации присъства като най-привлекателния държавен глава на Земята. Син е на Пиер Трюдо – министър-председателят на Канада в периода 1980-1984 г. За разлика от сина си, Трюдо-старши е доста по-консервативен и религиозен.
Откакто поема лидерството на Либералната партия през 2013 г., Трюдо-младши я превръща от трета (с 36 места в парламента) в първа политическа сила (с 184 места). Оттогава той води активни либерални политики, работейки за правото на аборт, за легализирането на марихуаната, за религиозните свободи, за равенството между мъжете и жените (дори определя себе си като феминист), за включването на индианците в канадското общество и за даването на подслон на търещи убежище чужденци.
През 2015 и 2016 г. Трюдо с широки обятия приема над 25 000 търсещи убежище сирийски граждани, бягащи от разрушената от продължаващия вече 6 години конфликт в Сирия. Канадското общество също демонстрира гостоприемство спрямо тях.
Кабинетът „Трюдо“ – най-мултикултурният в света
В настоящия канадски министерски съвет броят на мъжете и жените е равен, което е в противовес с половите стереотипи. Някои министри са не само чужденци по призход, а и чужденци по рождение, като някои дори ходят на работа със специфичните за тяхната собствена култура облекла.
Попитан от журналист през 2015 г. защо е толкова важно за него министрите в кабинета му да бъдат представители на толкова много различни култури, Трюдо отговаря: „Защото живеем в 2015-а година“.
Така днес канадският министър на отбраната е 46-годишният и роден в Индия Харджит Сарджан, който пристига в Канада със семейството си, когато е едва 5-годишен. Същият е бил канадски войник в мироопазващи мисии в Босна и Херцеговина и Афганитан. Дълги години е служил и на полицията. Отличен е с общо 12 награди и медали.
Тъй като Сарджан е представител на сикхизма (деветата най-разпространена религия в света), традицията му налага да носи дълга брада. Това обаче му пречи да носи противогаз и затова Сарджан изобратява собствен модел противогаз, пригоден за хора с дълги бради. Сарджан патентова своето изобретение през 1996 г.
Комуникациите и инфраструктурата са поверени отново нa роден в Индия министър - Амарджет Сохи. Той пристига в Канада, в провинцията Алберта, с подкрепата на свой роднина. По-късно се завръща отново в Индия, където бива арестуван поради организиране на протест срещу местни земевладелци и бива подложен на няколкоседмични мъчения. След това е вкаран в затвора и прекарва там 21 месеца, 18 от които в строг тъмничен режим, тъй като действията му се считат за тероризъм. През 1990 г. Сохи отново се завръща в Канада. Mакар и предците му да са сикхисти по религия, той твърдо отказва да има дълга брада.
Министерството на демокрацията (да, в Канада има цяло министерство, което се грижи за демократичността на институциите в страната) е поверено на Мариям Монсеф - родена в Иран 31-годишна дама, родителите на която пък са афганистанци. Родителите на Монсеф напускат Афганистан по време на съветско-афганистанската война. Гражданството ѝ е афганистанско.
Мариям Монсеф живее в Афганистан малко време – от 1987 до 1988 година и от 1993 до 1996 г. Баща ѝ бива убит на ирано-афганистанската гранциа през 1988 г. – като и до днес не е установено дали е убит от престъпници или от съветски войници. През 1996-а година - когато в Афганистан идват на власт талибаните, бидейки заплашена от депортация от Иран, Пакистан и Йордания, където безуспешно търси убежище - майка ѝ решава да се премести с децата си в Канада. Там Монсеф завършва психология. Преди да започне политическата си каериера, тя помага на търсещи убежище в Иран афганистанци. Щом се завръща от Иран, Монсеф бива избрана за министър на демократичните институции. Днес тя представлява вторият най-млад министър в историята на Канада.
A пък министър на малкия бизнес и туризма е 36-годишната канадката от индийски произход Бардиш Чагер. През 80-те години на 20. век – когато е съвсем малка - тя емигрира от Индия заедно със семейството си, като се настаняват във Ватерло. Там тя израства и завършва местния университет. Преди да влезе в политиката, Чагер е организатор на събития в мултикултурния център на Ватерло и Китчънър.
***
Докато днес в Европа определени политически и обществени кръгове се опитват да възродят отхвърлената отдавна догма, че мултикултурният модел е невъзможен, то в Канада очевидно този разговор не присъства на дневен ред, а самото канадско общество е доказателство за това, че мултикултурният модел е напълно възможен.
