„Времето е наше!“ – символът на Свободата, на която твърде рано бяха сложени робски вериги. Защото периодът след 10-ти ноември 1989 година бе наречен от точно определени хора „Преход“ и бе насилствено приватизиран от самите тях.
За наша сметка. Времето се оказа безвремие, оказа се и тяхно. Така и не разбрахме през всичките тези години, че ни липсва колективната памет.
Особено на моето поколение.
Затова то днес стои разкрачено между миналото, което не познава, настоящето, което не го удовлетворява и бъдещето, което сякаш не иска и не може да заслужи.
Решението е да живеем с чувство за историчност, без да забравяме дни като 10-и ноември. Време е за равносметки, за да продължим напред. Аз ви представям една такава в поетична форма:
Равносметка
Заблудите ненужни са, момчета,
въздишащи по белоцветни вишни.
В родината на Ботевата чета,
момчета, знайте – вие сте излишни.
Излишни сте – това е толкоз просто,
защото се превърнахте в мъже,
които помнят, че един Апостол
виси на отоманското въже.
Зад вашата любов сега наднича
народният, добре наточен нож.
И как да вярваш, щом се опаричиха
дори и братчетата на Гаврош?
Сред ропота на нрави стихоплетски
надеждата ви вече е отнета.
Наивно е да гаснеш по „Радецки“
и да обичаш някаква Венета.
Наивник е и който не презира,
и е обречен, който не пълзи.
Момчета, зад усмивките съзирам
потоци от кървясали сълзи.
През тях България сама и бледа –
на Самуил последния боец –
с две очи избодени ни гледа
и носи трънения си венец.
Плачете! Че плачът ви ще усмихне
най-мрачните ъгли на всеки здрач,
докато най-накрая не притихне
със вас и моя непотребен плач...
Докато най-накрая разберете,
момчета, но сега сте заблудени,
че няма за какво тук да умрете,
особено преди да сте родени.
_____
Стихотворението е произведение на Атанас Янев, написано специално за рубриката "Колумнсти" в Actualno.com по случай годишнината от 10 ноември.
