Нощта навлизаше в най-прекрасната си фаза – онази, в която падаха задръжките, заблудите и лъжите. Н.Б. (известна публична личност) влезе в малка и долнопробна кръчма, намираща се в края на голяма и безлична софийска улица. Тук той идваше често, обикновено когато го измъчваха тежки екзистенциални въпроси. В кръчмата Н.Б. седна на масата, разположена в ъгъла до тоалетната (просто обичаше сигурността), поръча си двоен скоч с лед и прегледа чуждестранната преса. От пресата Н.Б. обичаше най-много картинките към статиите и мразеше техните текстове, защото не ги разбираше. Омразата – именно тя, акумулирана от обикновения човек и управляващата го политическа клика, бе причината за неговото тежко умопомрачение. Всичко и всички се бяха обърнали срещу Н.Б. Дори и тези, на които едно време подаряваше цветя. Дори и онези, които се усмихваха широко при думите „Имаме новина!“. Всички. Но той знаеше, че положението може да се „импруувне“ – предстоеше му среща с една известна и изключително кадърна в работата си журналистка, безразборно независима и ерудирана. Тя трябваше да му вземе интервю, което да бъде излъчено на живо в цялата страна именно от тази кръчма – мястото не беше от най-тихите, обаче имаше една аура, една атмосфера, която предразполагаше клиентите към искреност. А и кръчмарската врява не беше нещо ново за журналистиката ни, тя търпеше подобни нрави, даже ги реабилитираше. Така, както можеше с това интервю да се реабилитира най-вече пред себе си и Н.Б...
Вратата на кръчмата се отвори и в нея влезе жена с прелестни тъмни коси, изящна снага и... доста разголени бедра. Това, разбира се, беше забелязано от Н.Б. „Дрескодът й е неуместен, особено щом ще я гледат толкова много хора в интервю на живо“ – тази мисъл мина през главата му.
Ж.М. (така се казваше интервюиращата) се приближи до масата на Н.Б. и седна срещу него.
-Да започваме – каза Ж.М. без да се представя. Нямаше нужда да го прави.
-Готов съм – отговори Н.Б.
-Не съм много добра с политическите интервюта, затова ще гледам да свърша бързо. А и казват, че краткостта е родна сестра на таланта. Ще разголите ли душата си пред нашите зрители? Невинната, голата истина е смисълът на журналистиката!
-А вие ще oголите ли още повече вашите баджаци? – Н.Б. контрира въпроса с въпрос.
-Моля?! – остана втрещена Ж.М.
Н.Б., видимо спокоен, стана и излезе от кръчмата. След него Ж.М. едва доловимо каза:
-Аз мъж няма да гоня.
Тя не знаеше, че в този случай в действително няма да гони мъж. А и Н.Б. нямаше стигане.
В един от ъглите на кръчмата остана да лежи журналистиката. Като един баджак, по който ръце са плъзгали толкова нечистоплътни и случайни хора.
