Дойде време пак да направим кратък обзор на актуалните новини. Една от тях е водеща международна - ООН.
Ако искате да разберете какъв е смисълът на израза “заинатил се като магаре на мост”, опитайте се да си го обясните през фразата “комунист на избори за генсек на ООН”. Предварително ви предупреждавам, че няма да влизам в спорове на тема социалист или комунист е Гутериш и какво търси на Бузлуджа. Кристалина Георгиева беше “гредата”, която премиерът удари, в опита си да изравни резултата в мача, след ефектния автогол, който си вкара с Бокова. От началото на 2016 г. Той подкрепяше “куция кон” в състезанието, а накрая се изхитри и реши, че ще може да излезе пак целият в бяло. Така обаче става само във вицовете, а в реалността, when the shit hits the fan, да ме прощават по-изисканите, всички страдат. Такъв е животът. На това международно ниво не ти свирят дузпа, докато вкараш, а ти я бият. Ефектно и зрелищно.
Оказа се обаче, че Борисов остава верен на интересите на Кремъл докрай. Действията му са такива, че създаде ситуация, в която издигането на втори кандидат от името на България може да бъде тълкувано като провал за страната и голям успех за Бокова. Това ще развърже ръцете на Москва да се опита да инсталира своето протеже на поста първи зам.-генерален секретар на ООН. “Вие сте прости, и аз съм прост и затова се разбираме”, бе възкликнал Борисов към избирателите си. Но останалите не са прости и все по-очевидно става, че Борисов е неспособен да води адекватна международна политика, различна от това, някой да му мери гърба с педи или да заема подигравателни културистки пози, без той да го вижда.
До проблема можеше да не се стига, ако не беше подкрепил номинираната от кабинета на олигархията – този, на БСП, ДПС и АТАКА, оглавен от Орешарски, кандидатка за поста генсек на ООН Ирина Бокова. Така, след две години и половина кампания, Бокова остана четвърта, със седем негативни гласа, сред които 2 – вето от страни-членки на Съвета за сигурност на ООН. Втората българска номинация получи общо осем негативни гласа, от които 2 – вето от страни-членки на Съвета за сигурност и остана доста по-назад в класирането.
Първият правилен въпрос е достойно ли бе Бокова да остане в състезанието, след като България оттегли подкрепата си от нея? Моят отговор е: не!
Вторият правилен въпрос е и дали Русия е направила сделка за своята кандидатура? Отговорът ще стане ясен, след като видим кого Гутериш ще назначи за свой заместник. Ако руската подкрепа за неговата кандидатура е била обвързана с бъдещ пост за Бокова, това ще стане ясно съвсем скоро. Няма да се изненадам, ако Кремъл наложи Бокова за първи зам.-генерален секретар през “задния вход”. Червените са свикнали с това, поне у нас. Питайте Орешарски.
Третият правилен въпрос е успя ли Борисов да играе за България? Отговорът пак е не. И с Бокова, и с Георгиева, Борисов игра според плановете на Москва. Просто Бокова бе план А, а Георгиева бе удобният план Б, който ще се потвърди, ако висшият номенклатурчик на БКП, изградила кариерата си благодарение на БКП и братския Съветски съюз, стане зам.-генерален секретар на ООН, по сценария, описан по-горе.
А, че Великобритания щеше да наложи вето на кандидатурата на Бокова, както и, че лобито ѝ в САЩ нямаше да ѝ стигне, бе толкова сигурно, колкото, че Русия и Китай блокираха втората българска номинация. Като част от руския План Б.
Проверката, дали пингвините на Фолкландските острови са британски, ни струва скъпо, но на ДС екипа зад Бокова не му пука.
