Манипулация #1: Меркел трябваше да лимитира потока от търсещи убежище
Меркел е критикувана, че не е ограничила броя на търсещите убежище в Европа чужденци. Но е факт, че тя на практика стори тъкмо това, за което е критикувана, че не е сторила, споразумявайки се с Турция да задържи няколко милиона търсещи убежище на своя територия. И ако миналата година по това време в Гърция ежедневно пристигаха хиляди чужденци, то днес, през 2016-а, те са няколко десетки пъти по-малко.
Манипулация #2: Меркел трябваше да пусне само майките с деца
Не само майки с деца бягат от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка в Европа, защото животът им е застрашен в родината им. Много младежи на около 18-годишна възраст например напускат своята страна на произход, за да се избавят от задължителната казарма. А наборната служба в много от тези страни, предвид дългогодишните военни конфликти, обрича младежите на почти сигурна смърт в разцвета на силите им.
В Сирия например войниците се заставяни да се бият с представители на собствения им народ – тоест дори и патриотичното чувство нерядко не е достатъчно добре мотивирано. Ако тези момчета бяха „наши“, ако бяха българи - надали някой изобщо би се осмелил даже да си помисли, че те не са в правото си да потърсят убежище другаде, въпреки че не са майки с деца.
Манипулация #3: Меркел ги покани
Противно на най-честите възприятия – а именно, че проблемът с търсещите убежище е оставен на спонтанността – т. нар. „бежански“ проблем се контролира много деликатно, и то именно от Меркел.
На практика Меркел прави точно това, за което е обвинявана, че не прави. Безспорен факт е, че нито към Германия, нито към някоя друга страна от ЕС няма създадени легални пътища за търсещи убежище. Затова и чужденците, които искат да потърсят такова в Европа, преминават границите нелегално чрез услугите на трафиканти. Т.е. нейното "Добре дошли" е по-скоро лицемерие, отколкото искрена покана.
Нещо повече – официалните статистически данни сочат, че не Европейският съюз, а Ливан, Йордания и Турция са основните локации, където търсещите убежище сирийски граждани се настаняват трайно през последните години. Реално по-малко от 10 процента от тях намират убежище в Европа. А що се отнася до получилите бежански статут в глобален мащаб – тоест не само сирийците, а изобщо – по данни на Агенцията за бежанците към ООН едва 14 процента от получилите бежански статут в глобален мащаб се намират в развитите страни, като 86 процента от тях пребивават в развиващи се държави (тоест в страни от т. нар. „Трети свят“), най-често в Пакистан.
Манипулация #4. Меркел не прави нищо, за да спре ИДИЛ
Наличието на групировката ИДИЛ в Сирия и Ирак е един от основните фактори много хора от контролираните от нея територии да търсят убежище другаде. Но не е вярно, че германският канцлер не прави нищо срещу ИДИЛ.
Още в края на ноември и началото на декември 2015 г. германското правителство одобри план за включване на страната във военната кампания срещу екстремистката групировка ИДИЛ, подкрепяйки военната инвазия на Франция. Подкрепата включва разузнавателни самолети, самолети-цистерни за зареждане във въздуха, военен кораб и 1200 военни в региона.
Манипулация #5. Меркел се срива
Истерията в медийното пространство, която тенденциозно демонизира германския канцлер Ангела Меркел поради политиката ѝ по отношение на търсещите убежище, е доста по-слаба в Германия, отколкото в други страни (сред които и България).
„Партията на Ангела Меркел изгуби изборите в родната ѝ провинция“ – съобщиха преди дни български медии, което бе тълкувано като сигурен знак за срив в доверието към дългогодишния германски лидер. Но в провинцията Мекленбург-Предна Померания – където наскоро регионален вот бе спечелен от Социалдемократическата партия, а на второ място е крайнодясната партия „Алтернатива за Геремания“, използваща популизма срещу търсещите убежище – Християндемократичната партия на Меркел винаги е имала слаб успех. Тоест този резултат не може да бъде сериозна предпоставка за негативни изводи.
Факт е също така, че повечето изследвания на общественото мнение, проведени преди от началото на 2016-а година, гласят, че Меркел има одобрението на половината от германските граждани, като то е значително по-високо дори и от това на нейната Християндемократична партия и съюзниците ѝ от баварския Християнсоциален съюз, които заедно имат одобрението на 1/3 от германците.
