На този ден преди 15 години Съединените щати бяха атакувани от екстремистката групировка „Ал Кайда“ в серия от терористични атаки. За целта групировката използва пътнически самолети като оръжия. При най-зрелищното и мащабно терористично нападение в човешката история загинаха близо 3000 души.
Макар и тогава да бях дете, помня добре, че тези атаки бяха възприети в българското общество доста противоречиво. Докато едни твърдо осъждаха действията на терористите, в резултат от които загинаха и пострадаха хиляди напълно невинни хора, други изпитваха демоничен възторг, защото „американците си го били заслужили“. Днес – 15 години по-късно – когато Европа е най-честата мишена на тероризма в западния свят, тъкмо хората, които тогава ръкопляскаха, че Щатите са атакувани, най-умело роптаят срещу всичко, което може да се асоциира с радикалния ислямизъм и дори с исляма като религия. И това е категоричен пример, че животът е училище.
Прави силно впечатление, че на 15-ата годишнина от атаките конспиративните теории за 11 септември са особено вървежни. Масово българските медии днес ги популяризират, защото трупат посещения на сайтовете и правят рейтинг на телевизионните предавания. Но по-голямата част от пропагандата на екстремистките групировки днес, която се разпространява, чрез интернет и чрез телевизионни канали в Близкия изток, се базира на същите тези конспиративни теории, които са популярни в Европа и САЩ.
Разпространението на конспирации е особено зловредно, тъй като те представляват опиум за невежите хора, използван от радикални формирования от всякакво естество – джихадисти, крайно леви, крайно десни и т.н. Гледането на "Цайтгайст" и няколко клипчета в YouTube създават илюзия за просвещение. Не не може по никакъв начин да компенсира десетки години пропуски по отношение на общата култура. И тъкмо това превръща конспирациите в мощен инструмент на радикализма.
Считам, че 15 години след 11 септември би било доста по-уместно да се анализират последиците от обявената в резултат от тези атаки „война срещу глобалния тероризъм“, а не да се популяризират конспирациите. Тогавашният щатски президент Джордж Буш-младши непосредствено след атаките обяви, че „светът вече не е същият“. Последва инвазия срещу „Ал Кайда“ - групировката-извършител на атаките, а самият Осама бин Ладен (лидер на групировката по време на нападенията и в продължение на 10 години „терорист номер 1 в света“) бе ликвидиран при залавянето си цяло десетилетие по-късно в Пакистан.
Година и половина след 11 септември Буш-младши - с подкрепата на министър-председателя на Обединеното кралство Тони Блеър - предприе военна инвазия срещу режима в Ирак, без да са налични достатъчно доказателства за наличие на оръжия за масово поразяване, каквито в крайна сметка не бяха открити. Но тъкмо те бяха основният мотив за инвазията в Ирак през 2003 г. Възползвайки се от инерцията след 11 септември, асоциираща Близкия изток с тероризма, Буш легитимира пред американското общество и пред света онези военни действия. И резултатът от тях бе трайното разклащане на мира в региона на Близкия изток и спокойствието в глобален мащаб, тъй като екстремистки фракции, включително и групировката „Ислямска държава“, намериха почва за възход в последвалия след войната в Ирак хаос.
