На 8 септември, по време на предаване по американската MSNBC, кандидатът за президент на САЩ от Либертарианската партия, Гари Джонсън, беше залят с подигравки от онлайн потребители, заради въпроса си „Какво е Алепо?“
Диалогът с водещия звучи така:
„- Какво бихте направили за Алепо, ако ви изберат за президент на САЩ?
- За Алепо. А какво е Алепо?
- Шегувате ли се?
- Не.
- Алепо е в Сирия... Епицентърът на кризата с бежанците.
- ОК, схванах. Разбрах.“
Изненаданото лице на Джонсън стана широко споделяна картинка онлайн, придружена със закачливи въпроси. Малко по-късно, в нощта на 8 срещу 9 септември, в Туитър започна инициатива с хаштаг #WhatIsAleppo („Какво е Алепо“) с цел да се отговори на въпроса, чиито отговор явно още убягва на мнозина, въпреки бруталната гражданска война в Сирия от пет години насам. Подобна липса на информация има и сред мнозина наши анализатори, канени да коментират ситуацията в Сирия. Благодарение на репортажи без обяснения и предистория, както и на факта, че новините от Сирия изпаднаха от емисиите на големите ни телевизии, мнозина хора не са запознати с основни неща от гражданската война в Сирия – най-кървавият конфликт от десетилетия насам с над 400 000 жертви, 11 000 000 разселени и близо 5 000 000 бежанци. А Алепо? Алепо е известен като „Сирийският Сталинград“. Това определение говори само по себе си.
И все пак, какво е Алепо?
Да започнем с името. „Алепо“ е европейският вариант на името на града, което се произнася Халаб (Халеб). Прието да се използват и двете имена, така че могат да бъдат срещнати често в публикации. Халаб е оцеляло през арабския наименование на града, идващо от древните аморейски езици и означава „желязо“. По време на управлението на френския мандат в Сирия (1923-1946), името Алепо (Alep) се утвърждава като използване на Запад. Да не забравяме и древността на града – първите сведения за заселване на района на Алепо идват от преди 5000 години и е постоянно действащ град до днес.
Най-известната част от Алепо е неговата цитадела, която е смятана за един от най-старите замъци в света, използван от 3 хилядолетие насам. Но в града има също и древни базари – едни от най-известните и най-стари в Близкия изток – също така Стар град с уникални улички. И разбира се, дюкяни за изработка на сапун от дафинов лист и маслини, който след постепенното отваряне на Сирия, стана особено известен навън. Всички тези обекти – занаятчийските дюкяни, базарите и цитаделата – бяха неведнъж удряни от снаряди, заради водените военни действия в града от 2012 насам. Някои от сградите са напълно сринати.
Днес Алепо е разделен град. През последните години преди войната, Алепо беше най-населеният сирийски град. Това създаде допълнителни обстоятелства при избухването на сраженията в него. От 2012 насам, огромният град е разделен между правителствените сили, които контролират западните райони и бунтовническите части, контролиращи източните квартали. Съществува и кюрдски район – Шейх Максуд – контролиран от милициите на YPG. Сраженията причиняват невиждани страдания и щети – стотици хиляди цивилни са в капан в самия град и жертвите са чести. Последния известен случай е от август на 5-годишно момче, което беше извадено живо изпод руини на току-що ударена от въздушен удар сграда.
Сраженията се засилиха през лятото. Правителствените сили, подкрепени от Русия и Иран, се сражават с бунтовнически групи. На страната на сирийската армия има и въздушна подкрепа, а самолетите засилиха ударите си. Въздушните атаки станаха ежедневие в държаните от бунтовници райони на града, като са използвани варелни бомби, ракети с хлорин, фосфор. Доказателствата за това макар и очевидни, са отричани от официален Дамаск и подкрепящите го страни.
Западните райони на града са също обстрелвани, макар и в по-малък мащаб. Най-често се използват оръдия. И в двата района, често жертва на обстрела и бомбардировките стават болници. Едни от най-тежките разкази идват от доктори, преживели атаки и загубили пациенти и колеги. Поради опасността, често болниците са подземни или пазещи координатите си в тайна, за да не станат цел на удари.
През юни бунтовнически части обединиха сили с конкурентни ислямистки фракции в опит да разбият обсадата. Те успяха и обсадата беше вдигната за известно време. В началото на септември, правителствените сили извършиха контраофанзива и отново затвориха източните райони на града с пълна блокада.
Обсадата стана символ на Алепо. Контролът върху пътищата за доставки от и за източните райони, са изключително важна точка в конфликта. Правителствените части опитват да прекъснат тези пътища, за да отслабят бунтовниците и за целта установиха обсада, продължаваща години. По данни на хуманитарни организации, между 350 000 и 400 000 души са поставени под обсада, лишени от възможност за хуманитарна помощ с храни, лекарства и чиста питейна вода.
За 1,5 милиона души в западните райони също има проблеми – има недостиг на вода, а електричеството често спира за часове. Близо 700 души загинаха при сраженията от 31 юли насам, включително 160 деца.
Името на града е и име на провинцията. Често – къде нарочно, къде не – провинцията се бърка със самия град при публикации и новини. Например, много про-правителствени източници казват, че градът е попаднал под контрола на „Ислямска държава“ и Нусра, клонът на Ал Кайда в Сирия. Това не е така. В рамките на града оперират бунтовнически групи, докато действително в провинцията действат радикални групи, свързани най-вече с Нусра (днес Джабхат Фатах ал Шам). Най-близките територии на „Ислямска държава“ са на километри от града и околните селища. Въпреки това, дори The New York Times сбъркаха в статията си, посветена на гафа на Гари Джонсън, в която първоначалната версия определя Алепо като „де факто столица на Ислямска държава“. В по-късната версия това беше поправена, но говори достатъчно колко много объркване и липса на информация има. „Столицата“ на „Ислямска държава“ е сирийският град Ар Ракка, разположен в Североизточна Сирия – на близо 220 км. от Алепо.
Алепо е един от най-важните градове в Сирия и със сигурност, жизнен възел и за бунтовници, и за правителство. Той е важен и за кюрдските сили, които оперират в северните райони на провинцията, важен е и за радикални групи, които търсят влияние в кварталите. Не е изненада, че САЩ и Русия търсят споразумение за града и за спиране на огъня, което да е от полза на подкрепените от тях групи на терен.
Такова споразумение беше постигнато поне на думи на 9 септември по време на среща между Сергей Лавров и Джон Кери. Споразумението е общонационално и трябва да влезе в сила в понеделник. През това време, обаче, правителствените сили нападнаха още веднъж бунтовническите позиции с идеята да завземат повече територии преди споразумението да започне.
Алепо днес е известен и с друго – от града и провинцията има стотици хиляди бежанци, а сраженията там предизвикаха най-голямата хуманитарна криза от Втората световна война насам. Ако някой се пита защо има толкова много сирийски бежанци, нека погледне към картата на Сирия и кадрите, идващи от страната.
