Безспорно за един град провеждането на Олимпиада е извънредно престижно събитие. Само като примерно сравнение – може би е по-лесно човек да получи Нобелова награда, отколкото град да получи правото да проведе Олимпиада.
Но... дребничкия проблем е че, престижът не става за ядене. Ще свърши Олимпиадата, някои от организаторите ще влязат в списъка за рицарско звание, други ще получат повишение, трети ще вземат любовниците си и ще отидат на Сейшелските острови („Шешельшките ”, както ги произнасяше един образ по телевизията) да похарчат част от спечелените милиони. Но за голяма част от лондончани Олимпиадата ще се запомни като финансова катастрофа. Добавете към това огромните неразбории и затрудненията, създадени на обикновените жители. Нищо чудно, че Файненшънъл Таймс нарича централната част на Лондон „ghost town”.
Един от най-видимите признаци за съществуващите проблеми бяха празните трибуни на много от състезанията. И както е типично за социалистите, Дейвид Камерън започна да обвинява всички други, но не и собствената си кухня. Били му виновни Фейсбук и Туитър, официалните лица, (които не дошли да заемат местата си), вълната и водораслите... Стигна се дотам по трибуните да се пращат свободните от дежурство войници от охраната, за да имитират зрителски интерес (което ми напомня стария виц за пускането на парата през свирката).
Съвсем логично е в градовете, в които се провежда Олимпиада, да има наплив от туристи. Така е в Лондон – само чуждите туристи са около 100 000 души. Само че... тази цифра може и да е голяма за Каспичан, но за световен туристически център като Лондон е абсолютна катастрофа. Защото през другите години в Лондон по това време пристигат не по 100 000, а по 300 000 чужденци!
Първите останали с празни панички са хотелиерите, които съвсем по български бяха надули цените до небесата (хаха, балъците идват!). Сега цените в хотелите са около 20-25% по-ниски от нормалното и въпреки това по-голямата част от тях са полупразни. С изключение, разбира се, на супер-лукс категориите, където са настанени олимпийските чиновници и официални лица – не е луд който яде баницата, ами който я плаща!
Следващите потърпевши са музеи, туристически атракции, театри и магазини. Пак според Файненшънъл Таймс спадът на приходите спрямо не-олимпийските години е около 30-35%. И разбира се, причините за това са не само фактически намалелите чужди туристи, но и нежеланието на самите лондончани да се бутат из предизвиканите от Олимпиадата хаос и транспортни неуредици. Естествено, бизнесът се опитва по различни начини да компенсира спада и да привлече допълнителни клиенти чрез разнообразни промоции и удължено работно време, но вече е напълно ясно, че очакваният икономически бум няма да го бъде.
На фона на тези цифри изказването на социалистът Дейвид Камерън, че профуканите за Олимпиадата 13 милиарда лири всъщност не били профукани, ами на практика щели да отидат в населението под формата на допълнителни доходи, са не гавра, ами направо глупост. Това много ми напомня какво беше казал не помня кой „Ако на 20 не си социалист - значи нямаш сърце. Ако на 40 си все още социалист - значи нямаш мозък”
ПС. И моля не коментирайте, че Камерън не е социалист. Може да се наречеш и „криптонец”, но е важно не как се наричаш, а какво правиш.
