Президентските избори се очертават наистина уникални! Де факто, това ще бъдат избори между кандидати, вричащи се във вярност на Москва, независимо коя партия ги номинира. Безспорен първенец е бившата компартия – БСП, която издига човека на Първанов, известен с агентурното си име Гоце. Самият той е сред най-яростните руски енергийни и политически лобисти у нас, но БСП се старае да втвърди електората, опитвайки се да качи на самолета на Радев и значителна част от феновете на Георги Първанов.
БСП от години се бори с Атака за любовта на московския електорат, т.нар. Пета колона. С кандидатурата на о.р. генерал Радев бившите комунисти правят открита антинатовска заявка и оставят извън играта далеч по-умерената на пръв поглед двойка Каракачанов-Нотев. До този момент, въпреки заиграването си с този, когото доскоро наричаха “политически паразит”, ВМРО нямат проблем с антиевропейската и антинатовска риторика на Сидеров. Трябва да отчетем, че във все още оскъдните си медийни изяви лидерът на ВМРО с агентурното име “Иван”, не стига до радевите “твърдости” в критините си към натовската военна политика на сегашното правителство и военния министър, но пък евроскептицизмът на партията се подхранва успешно от евродепутата Джамбазки, който обявява проекта “Евросъюз за приключил”. Очевидно, двойката Каракачанов-Нотев ще се допълва успешно по сценария за доброто и лошото ченге. Упражнението ВМРО-Атака все повече прилича на генерална репетиция пред евентуални предсрочни избори, които могат да бъдат предизвикани от ГЕРБ само месеци, след президентските.
Това обяснява и снишаването на Валери Симеонов. Той пък наскоро определи непрекъснато растящия брой руски граждани и руски имоти по Черноморието като риск за националната сигурност. Това е напълно несъвместимо с кремълската риторика на сидеровата Атака, но явно не е препятствие за отношенията в политическото семейство “Патриотичен фронт”, които застават зад кандидата на Атака...
Има ли Борисов има интерес от предсрочни парламентарни избори?
Със сигурност! Това сочат данните на “Маркет линкс”. Агенцията е наричана в медиите “Агенцията на Румяна Бъчварова”. Някой може да възрази, че тя сега няма нищо общо с нея. Вероятно няма, но и БСП на думи нямат общо с Живков. Нямат, но и до днес му поднасят цветя. Та и с агенцията може да излезе нещо такова.
Според данните на въпросната социологическа агенция, ако изборите бяха днес, в следващото НС няма да има и помен от истински проевропейски и пронатовски демократични партии. Там ще останат ГЕРБ, БСП, ДПС, “Патриотичният фронт”. Ако любовта между Каракачанов и Нотев издържи проверката на президентските избори и се задълбочи до това, да формират предизборна парламентарна коалиция – може да има и няколко души от Атака. Това никак не е изключено, отчитайки афинитета на Сидеров към охолния живот, скъпите курорти и луксозните хотели. А има ли по-сигурен и неангажиращ начин да преследваш подобно хоби от депутатската заплата и парите за лустро в плик?.. Почти същото важи и за АБВ и БСП. Коалицията не е изключена, ако цената е АБВ да са в следващия парламент.
Клетите реформатори…
Ситуацията при тях не е лека. Те поставиха избирателите си в тупик, без полезен ход. Лобито на Кунева и Лукарски са твърдо за оставане във властта на всяка цена и колкото може по-дълго. Сигурен съм, че и двамата потръпват при мисълта за Минеков, който поиска оставката на Борисов. Те са за оставане във властта, независимо от щетите, които сегашната власт нанася на България – заеми, геополитическа ориентация, ремутризация на икономиката, разграбване на обществен ресурс от страна на олигархията и контролираните от нея бизнес и икономически механизми. Пътното строителство, странни инфракструктурни проекти и еврофондовете са вероятно най-ярките, разбираеми за всички примери на криминална икономика... Лукарски и Кунева не се интересуват от това. Не се интересуват, че злите езици говорят за схемата “фифти-фифти”, при която ½ от спечелената цена на коя да е обществена поръчка трябва да се върне обратно в черната каса на партията. 50%! Даже не 10%, което стана нарицателно за един покоен вече политик… Но това е друга тема, от миналото.
Каква е ситуацията на Реформаторите?
Лобито на Борисов определено не желае да има собствен ярък, независим и разпознаваем кандидат, за което вече писах в текста си “Пълна президентска лудница”. Радан Кънев от своя страна очервидно внимава да не допринесе за смъртта на Реформаторския блок, което е разбираемо, и изчаква. Целият РБ практически е в състояние на изчакване на кандидата на ГЕРБ. Значителна част от десните избиратели на РБ, които не приемат и знаят, че ГЕРБ не са нито дясна, нито алтернатива на БСП, а просто отделна политическа функция на червената икономическа мафия, от своя страна изчакват лидерите на Реформаторите.
Просто казано: избирателите чакат РБ, РБ чака ГЕРБ. ГЕРБ чака Борисов.
А Борисов все по-ясно показва, че няма да допусне грешката, да издигне номинация, която дори и частично има шанс да се еманципира от него. Борисов не иска втори Плевнелиев, който направи няколко запомнящи се и открояващи се проевропейски и пронатовски изказвания, с които ядоса Москва.
Медиите вече лансират тезата, че кметът на София Йорданка Фандъкова е вероятният кандидат-президент на ГЕРБ. Дори определят запомнящия се със своята ярка антикомунистчиеска, проевропейска и пронатовска позиция евродепутат Андрей Ковачев за нейно вице. Това е напълно възможен сценарий. И удобен за видимо послушния пред Анкара и Москва Борисов.
Не са важни конкретните имена – Фандъкова, Ковачев или друг. Очевидно е, че Борисов търси възможност да реализира сценария Плевнелиев-Попова, но с обратен знак. Плевнелиев е президент с видима про-ЕС и про-НАТО позиция, докато Маргарита Попова е човекът от миналото, който старателно връща темата, повдигната от президента, в руслото на удобния за комунистическия елит и отгледаната от него олигархия политически дискурс, характерен за целия подменен преход.
Борисов е научил урока си и по всичко личи, че няма да допусне същата грешка два пъти. Ще излъчи удобния за Москва политически невзрачен кандидат, но ще го опакова в лъскава европейска и атлантическа опаковка. За “радост” на реформаторите и цялото дясно…
При тези обстоятелства, президентските избори се превръщат в българския референдум за излизане от Европа.Единствената възможна алтернатива може да произлезе от гражданите, извън средите на политическия естаблишмент.
