Въпросът не е ляв или десен. Не е в това, дали и доколко частната собственост е неприкосновена. Не е и въпрос на либерални, консервативни или либертариански възгледи. Дори не е въпрос на пазарен фундаментализъм или репресивни държавни регулации.
Въпросът с изгорелите Тютюневи складове в Пловдив е ценностен, културен и, ще си позволя клишето, цивилизационен. През почивните дни постройките, разположени в идеалния център на града на площ от 5 декара, изгоряха до основи. Останаха само фасадите им. Те са културна и историческа ценност, част от ансамблов паметник на културата, за който се изписа достатъчно. Безспорно ясно е, дори и министърът с ниската култура изплака нещо в този смисъл, че те са ценност, която трябва(ше) да се съхрани.
Ще ви разкажа една много интересна история. Далеч не единствената, такива са стотици, вероятно дори хиляди в цял свят. Тя все пак е показателна, защото в много отношения е аналогична на пловдивската. Става дума за сградата на бившата електроцентрала, захранвала градския релсов транспорт в Балтимор, САЩ. Тя е съвременник на Тютюневите складове. Строена е през първите 10 г. на 20 век, с цел да посрещне нуждите на “Обединените железници”, обслужващи градския транспорт на града. А той никак не е бил малък! През 1900 г. Трамвайните линии в Балтимор са били в пъти повече от тези, на софийското метро през 2016 г., но както обичам да казвам – това е друга дълга тема.
Транспортната компания банкрутира през 1933 г. Две години по-късно е реорганизирана, а през 1970 г. е погълната от обществената транспортна администрация на щата Мериленд.
През времето сградата е изпълнявала различни функции. След като години наред е захранвала градските железници с ток, тя започва да служи като парна централа за предшественика на Балтиморската газова и електрическа компания.
Въпреки остарялото си оборудване сградата е използвана дори по време на Втората световна война за покриване на нуждите на страната от електроенергия. Фактът, че е разположена непосредствено до пристанището, облекчава доставката на въглища за нуждите ѝ.
През 1973 г. Централата окончателно спира да работи. След няколко пустеещи години, градската администрация придобива постройката. Днес тя е претърпяла няколко различни опита за вътрешна реорганизация. В момента в сградата на бившата електроцентрала на балтиморския релсов градски транспорт се помещават различни многобройни комерсиални и културни дейности.
Да се върнем в България. Изграждането на “Тютюневия град” в Пловдив започва по-рано от Електроцентралата в Балтимор. Още през 19 век в града се развива тютюнева индустрия, която сериозно повлиява на урбанизационните процеси. България е била сред водещите производители и износители на тютюневи изделия за Европа. Англия и САЩ са били сред клиентите на страната ни. Складовете са обслужвали няколко десетки тютюневи къщи по това време. По идея на един от членовете на Управителния съвет на фондацията “Пловдив 2019”, целият регион е наречен “Тютюневият град”. Самата Фондация “Пловдив 2019” се определя като: “организацията, която подготви кандидатурата на Пловдив за титлата Европейска столица на културата и която носи отговорността за успешната реализация на проекта с всички съпътстващи го дейности по популяризация на града и на страната”. На сайта ѝ четем, че “Пловдив се гордее с древното си наследство и със статута си като един от най-старите градове в Европа”. Според членовете на сдружението, дълбоките пластове от миналото са “белязали идентичността на града и неговите жители”. Част от тях са постройките и индустрията, която се е развивала в региона, наречен от тях “Тютюневия град”.
От фондацията, която е “отговорна” за това, че Пловдив стана Европейска столица на културата, описват проекта "Тютюневият град" като част от клъстера "Градски мечти" в проектната платформа Трансформиране от програмата на "Пловдив 2019". Според тях, трансформиране означава “преобразяване и подобряване на забравени и изоставени градски пространства”.
Тоест, “Тютюневият град” е сред основните елементи, допринесли за спечелване на титлата “Европейска културна столица 2019”. Кампанията на общината се основаваше на културното наследство на града, включващо в това число и тютюневата индустрия, материализирана в архитектурния образ на изоставените Тютюневи складове.
Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че това е много сериозен ангажимент по опазването на културното наследство, поет от общината и отговорните институции. Тя е длъжна да го спази, защото градът бе избран за културна столица и благодарение на културното наследство на “Тютюневия град”.
Няма да се впускам в детайли, около скандалите, избухнали покрай избора на града за “Европейска столица на културата 2019”. За един от тях от ЕК отрекоха, да има конфликт на интереси в това, че майка и дъщеря работят по кампанията за културна столица, но на две различни поприща. Майката, в Министерството на културата, координирайки организацията на състезанието, а дъщерята – сред водещите личности в кампанията на града-победител. Щом ЕК казва, ние приемаме, защото сме един непоправим еврооптимист…
Няма да се впускам в конспиративни теории за това, че основните претенденти – София и Варна, бяха “компенсирани” със съответните титли, които им помогнаха да преглътнат загубата по-леко. И бих казал, че запушиха устите на критиците и тушираха напрежението между управите на градовете.. Централизацията на цялата държавна власт в ръцете на партийния бос понякога е удобен и безотказен инструмент. София стана “Европейска столица на спорта 2018”, а Варна – “Европейска младежка столица 2017”.
И всички заживяха в мир…
В мир, докато един клошар не подпали едновременно четирите оцелели Тютюневи склада. И това се случва наскоро, след скандала от началото на годината, при който бе разрушен тютюневият склад на улица “Одрин” 8 в Пловдив. Сградата бе унищожена при сериозни нарушения на Закона и независимо от факта, че е обявена за паметник на културата. Паметници на културата, както писах, са и останалите изгорели тези дни складове.
Прокуратурата побърза да арестува “извършителя”. Изцяло в синхрон с подигравките във Фейсбук, той се оказа клошар, който с брилянтна прецизност подпалил четирите сгради, по такъв начин, че фасадите да оцелеят, а пожарът да не увреди съседните постройки. Оцеляла е дори една къща, която се намира в центъра, между горелите складове.
Прокуратурата побърза да посочи удобния виновник въпреки факта, че до вчера не бяха правени никакви разследвания на място, защото огнището още дими. Местопрестъплението не беше и все още не е изследвано, но пловдивската прокуратура посочи виновника. И той традиционно няма нищо общо нито с властта по всичките ѝ нива, нито с криминалната олигархия, нито с организираната престъпност.
Виновникът е просто клошар...
Какво обаче стана ясно напоследък в медиите, особено след като бе разрушен складът на “Одрин” №8? Изясни се, че в региона, сантиментално наречен по време на кампанията за културна столица “Тютюневото градче”, има различни инвестиционни интереси. Разбира се, инвеститорите, консорциумите или собствениците отричат да имат каквито и да било планове за строеж и пр. Нека приемем заради хипотезата, че все пак някъде, в нечия папка, заключена в нечие бюро, се крият едни архитектурни проекти, чертежи, изчисления и калкулаци на максимални параметри на застрояване и сметки на квадратните метри РЗП, умножени по продажната им цена в чужда валута…
Какво се случи през почивните дни? Нещо изключително удобно! Звучи цинично, но е хипотеза, която не трябва да бъде изключена, преди да ни пробутват поредния сапунков сценарий за невнимателния клошар.
Случи се следното: Само за няколко часа бяха спестени и катализирани редица инвестиционни дейности, които при други обстоятелства биха били много скъпи и биха отнели допълнителен труд и много, много време… А и много корупционни плащания.
Светкавично, за няколко часа в огъня оцеляха единствено фасадите. В западния свят всяко инвестиционно намерение, свързано с паметник на културата, предвижда възстановяване и утилизиране на съществуващия сграден фонд и разумното му облагородяване с допълнителни съвременни функции, архитектурни пространства и елементи на градската среда. Това е дълъг процес, който изисква търпение, внимание и деликатен усет за опазване на контекста от страна на инвеститора и проектанта. Тази благодатна дейност може да върне към живот изоставения архитектурен и културен паметник, възраждайки го като Феникс от пепелта…
Невнимателният клошар направи страхотна услуга на собствениците на Тютюневите складове. Ако влезе в затвора, те трябва да се погрижат той да има луксозна килия, меко легло и копринени завивки. И да наемат кетъринг фирма да го обслужва. Със сигурност ще им излезе значително по-евтино. Такава услуга им направи този клошар, че заслужава специални грижи!
А прокуратурата побърза да “легализира” всичко това. Преди да са се разнесли пушеците от пожара. Преди още да е слегнала пепелта на опожарената историческа памет.
От нас се иска само да им вярваме...
