На 27 юли с тържествена церемония започнаха 30-те летни олимпийски игри в Лондон. Месеци преди официалното откриване на едно от най-големите спортни събития, световната преса се чудеше дали Великобритания е готова да бъде домакин на толкова сериозно и значимо събитие. В медийното пространство бурно се дискутираха въпроси за средствата, които са необходими за организирането на Олимпиадата, как домакинството на олимпийските игри ще се отрази върху икономиката на страната и дали провеждането на игрите в Лондон няма да донесе повече хаос в подредения живот на британците, отколкото радост.
Редом с всички тези важни въпроси, голяма част от пресата се притесняваше и за церемонията по откриването на летните олимпийски игри. След като преди 4 години Пекин представи грандиозен спектакъл, включващ главозамайващи лазерни ефекти, изключително високо ниво на технологиите и безупречна организация, Лондон трябваше да докаже, че също притежава класа и стил. Може би поради високите очаквания или поради факта, че днешният телевизионен зрител е свикнал да гледа повече зрелище, голяма част от коментарите след церемонията бяха, че Лондон е представил задоволително шоу, което обаче не може да се мери по пищност и грандиозност с това в Пекин.
Наистина, въпреки че беше доста мащабен, английският спектакъл беше доста по-беден от страна на визуални ефекти и рисковани каскади. И все пак общото мнение, което преобладава е , че откриването на 30-те олимпийски игри представи нещо много по-истинско и стойностно – показа човешката страна на Олимпиадата. Тук нямаше маршируващи армии, които да вървят в такт с музиката, нито пък имаше грандиозни фойерверки, които изскачат от всички страни на стадиона. В английското откриване главни герои в спектакъла бяха децата, а основното послание, което цялото шоу излъчваше беше колко е важна приемствеността между поколенията. Лазерните ефекти бяха заменени от танцуващи медицински сестри, а акробатични номера бяха ограничени само до летящи велосипеди и скока с парашут на кралица Елизабет II.
Режисьорът на церемонията, британецът Дани Бойл, като истински стойностен разказвач, предпочете да покаже земната и човешка страна на олимпийските игри вместо да залита в излишна помпозност и показност. Той пренебрегна специалните ефекти и вместо тях предпочете да покаже своята гордост от стабилната здравно-осигурителна система във Великобритания. Отхвърли идеята за грандиозна хореография и вместо това показа индустриалната революция по един оригинален и автентичен начин. Приятно и затрогващо, Дани Бойл припомни на света всички онези исторически личности и типични черти от британския характер, които оформят и обединяват една от най-великите нации в Европа.
Само един истински добър разказвач като него може да сглоби толкова съвършен пъзел от различни и оригинални елементи. Всеки един детайл беше на място, като се започне от издигането на заводските комини, премине се през лудия купон на младежите с музика от 70-те и 80-те и се завърши с изненадващата поява на литературните герои лорд Волдемор и Мери Попинз. Комичното включване на Роуън Аткинсън като част от оркестъра пък беше един от гвоздеите на вечерта и предизвика искрени усмивки сред присъстващите и телевизионните зрители. Като цяло Бойл хвърли ръкавица към света и припомни, че човешката страна на играта е много по-важна от славата и материалните облаги. Затова и верен до край на своите принципи, Дани Бойл реши да прояви дързост като избра олимпийският огън да бъде запален от група младежи на възраст между 16 и 19 години. Посланието беше съвсем ясно – не е важно коя днешна звезда носи огъня, а на кого я предава.
Тъй като днешните големи спортисти в даден момент ще се оттеглят и на тяхно място трябва да дойдат техните последователи. Децата, които ще притежават силата и амбицията, за да подобрят техните постижения. Това е истински човешката страна на спорта. Успехите и приемствеността. Колко е важно да отстояваш себе си, да развиваш възможностите си и да служиш за добър пример на околните. Затова и Дани Бойл беше обърнал толкова голямо внимание на децата. Тъй като в тях е надеждата за по-добри успехи, те ще са следващите спортни звезди, които ще носят радост на сънародниците си.
За по-голямата част от телевизионните зрители беше удоволствие да видят не само мащаба и огромното влияние, което притежава спорта, но и да усетят смисъла и човешкото в игрите. А церемонията в Лондон представи точно това – показа смисъла, огромното значение на спорта и човешката страна на игрите в днешното мултикултурно общество. Сега за телевизионните зрители не остава нищо друго освен в продължение на месец да се радват на спорта и честната игра в техния автентичен стил.
