Днес в Алепо се разиграват две неща: най-голямата обсада в сирийската гражданска война и може би една от най-дългите за този век, и мащабна офанзива за спиране на тази обсада. И двете събития донесоха тежки новини – възможна хуманитарна катастрофа, правителствени бомбардировки над болници, а като за капак, гневни жители изляха яда си върху екипажа на свален руски хеликоптер, връщаш се от операция в Алепо.
Ако за читателите темата за Сирия е станала отегчаваща, то последните новини от тази страна, са важни за целия регион. След като от 2012 насам беше наложена блокада върху районите на Алепо, контролирани от бунтовнически сили, от 31 юли стартира контраофанзивата срещу сирийската армия и нейните съюзници. В един пъстър алианс от сили на Свободната сирийска армия, ислямистки бригади и дори радикални групи, опозиционните сили ще опитат да пробият линиите на добре организираните правителствени части, Хизбулла, афганските наемници и иранците от Революционната гвардия.
В този хаос, цивилното население трябва да бъде защитено. За да спрат въздушните удари, цивилни – в това число жени и деца на същите бойци, които са част сега от бунтовническия алианс – започнаха да палят хиляди автомобилни гуми, с което поне за 24 часа атаките по въздух спаднаха наполовина, тъй като от гъстия черен дим нямаше видимост за самолети и хеликоптери. След като имаше множество отправени критики за спирането на достъпа от и към Източно Алепо, беше предложено създаването на коридори. Т.нар. хуманитарни коридори за евакуиране на цивилни от Алепо, обявени от сирийското правителство, имат общо с хуманитарния коридор в Чечения през 1999 и по-късно в Украйна. Общото е, че идеята за тях идва от един и същи човек - днешният министър на отбраната на Русия, Сергей Шойгу.
Знаем как завърши историята с коридора в Грозни. Подобни коридори в Сирия имаше и за град Хомс, когато се постигна споразумение между бунтовническите и правителствените сили за евакуация на цивилни. Изтеглени бяха около 1000 цивилни, но от тях 750 се водят изчезнали до момента. Както във всички останали случаи с обявени коридори, и днес хуманитарните коридори за Алепо не са наблюдавани от независими организации и ООН, а чужди журналисти не бяха допуснати да отразяват хуманитарната ситуация в града. Според изявление на Сирийската мрежа за правата на човека, има всички сигнали и този път хуманитарните коридори да се окажат измама и онези, които се предадат на армията, да бъдат арестувани. Пунктовете за изход от Източно Алепо, обявени от властите в Дамаск (общо 4 на брой), бяха останали затворени до 31 юли. Въпреки това, по държавната телевизия на Сирия бяха показани кадри с хора, които са евакуирани. Нито една независима международна организация не потвърди това.
Тези събития станаха на фона на международна апатия и взаимно обвинение кой е започнал първи и кой е по-прав от другия.
Не бива да се обвинява никого, че омаловажава ставащото в Сирия. Когато не си следил динамиката и историята на този граждански конфликт ден по ден, седмица по седмица, месец по месец, вероятно всичко изглежда като "тези срещу онези" и едните са лоши, а другите са добри. Ако беше така просто и така черно или бяло, нещата щяха да изглеждат по различен начин.
Не е и редно да се сърдим на някои, че сега наричат всички опозиционери ислямисти и радикали. Ако някой е започнал да чува за Сирия през последните 2 години, вероятно вижда само радикали, черни знамена, окаяна държава, правителство, борещо се за оцеляване. Мнозина не са виждали кадрите от публични екзекуции на опозиционни активисти, извършени от радикали по сирийските площади, не са виждали атаките на джихадисти върху опозиционните центрове в Атареб, Алепо, Идлиб и още куп други места в Сирия. Не са видели сраженията между бунтовници и радикали и постепенното изтласкване на опозиционните сили и в крайна сметка тяхното задушаване; изгарянето на библиотеки, екзекуцията и прогонването на местни съвети, управляващи десетки селища на принципите на местното самоуправление. Много хора не научиха за използваните фосфорни бомби, касетъчни снаряди, варелни бомби и за това, че понякога е имало по 150 въздушни удара на ден. Нямаше кадри от обсадите на правителството, за блокадите на бунтовнически групи, за взаимните кланета. Още по-малко репортажи имаше за над 11 000 загинали след мъчения затворници. За последните 6 години много неща се случиха, а голяма част от тези събития останаха непознати.
За по-голямата част от зрителите, все още няма война, а просто "сирийска криза". За някои е просто антитерористична операция, в която Русия помага на цивилните. И тях не трябва да виним - в момента се виждат само "Ислямска държава" и подобни групи, а понякога някое изказване на сирийския президент, който отправя послания до света за борба срещу тероризма. В тази ситуация няма какво друго да помисли човек.
Ако трябва да обвиняваме някой, може би това са журналистите (в това число и аз), а също и анализаторите и опозиционерите, които 6 години не успяха да представят събитията в Сирия и да насочат внимание. За повечето хора, Сирия стана видима едва, когато милионите бежанци стигнах границите на Европа. И тук пак имаше провал - въпреки всички предупреждения за такива вълни още от 2012, внимание се обърна едва в края на 2013 и лятото на 2014. Изобщо, конфликтът в Сирия е едновременно причинител на най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам и непознат конфликт, за който спекулациите са повече от фактите.
Не, ситуацията в Сирия не е просто черна или бяла. Може би вече е загубен моментът, в който да се разкаже началото. А то се губи някъде в средата на 20 век. Ако не можахме да предадем събитията за последните 6 години, как можем да представим онова, което е станало за 50 години в район, към който се подхожда стереотипно и пренебрежително?
Междувременно, най-голямата обсада в наши дни, продължава. Над 500 000 души са в капан на сраженията. Те ще платят цената на неуспешните политики. Ако има герои в тази приказка, това са тези хора, издържали 4 години на въздушни удари, сблъсъци, обстрел и лишения. Башар Асад или „Ислямска държава“ се питат днес. Нито едно от двете – Сирия е много повече.
Както казваше великият писател Тери Пратчет: „Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.“
