Наред с всички абсурди в България, за които хората отдавна са започнали да затварят очите си и да обръщат гръб, правейки се на либерални или чакайки някой друг да оправи повреденото, не мога да подмина новия проектозакон за детето. И особено някои части от него. В чл. 23, ал. 3, се посочва, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. Тази част звучи напълно в синхрон с Европейската харта за права и свободи, както и с някои други закони и подзаконови норми и на пръв поглед е точно на място.
От една страна децата ни трябва да са защитени напълно от подобен тип дейности, които накърняват правата им, но както навсякъде така и тук стигаме до едно «но», което преобръща идеята. Да започнем отдалеч...
Историята на българския народ се изучава с години в училище и някъде там, в дебелите книги, между датите, годините и събитията има факти, които не са за пренебрегване и които трябва да бъдат разгледани. Въпросът, който изплува в съзнанието ми е защо религията е един от факторите, които съхранява българския народ като такъв по време турското робство? Вярно – държава по това време няма, особено такава, която да се грижи за интересите на отделния човек и на общността. Вярно е също така, че и много други неща са ни съхранили като народ и все пак... защо хората са давали живота си, за да не сменят религията си. Всичко това, пречупено през призмата на годините и времето може би не звучи чак толкова актуално, колкото ни се иска. Може би е просто исторически факт.
И въпреки това с какво ходенето на църква би навредило на децата ни? Тук не става дума за онези религиозни практики и дейности, които се отклоняват от правата вяра и от християнството. Тук става дума за нещо друго.
Времето, в което живеем е бедно на ценности, бедно на морал, бедно на възможности да правим нещата по правилния начин. Вярно е, че църквата с годините губи своите позиции по едни или други обективни причини. Но религията не е само сляпата вяра в Бога, религията, заедно с образованието помага за изграждането на пълноценни личности. И както е казал И.Кант независимо дали има или няма Бог, трябва да живеем все едно го има.
Ако това да научим децата си от малки на морал, да изградим у тях идеята за добро и зло, за правилно и грешно, да ги научим да вярват, да обогатим духовно света им е в противовес с проектозакона за детето, тогава не знам кой е автор и според какви ценности и правила живее той самия и неговите наследници.
Истината е, че ние всички имаме нужда от вярата, имаме нужда да използваме основните християнски постулати в своето ежедневие. Имаме нужда да изпълним дните си със смисъл, обръщайки се към духовното и ако има кой да обясни, на уважаваните политици, в какво точно се състои силата на религията, то тогава нещата биха били по-различни.
Това не е текст в защита на християнството, това е текст, чиято цел е да направи бъдещето на децата ни и нашето собствено, по-пълноценно.
