Спрях се съвсем случайно пред циганския вертеп, вече със статут на държава, опитвайки се да уловя резонанса на проституиращите му страсти. Уплаших се, че ще бъда съден за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие и омраза посредством последната си мисъл, но бързо се съвзех. И тогава видях двама души да стоят един срещу друг в кулоарите на вертепа. Дочух разговора им.
-Вижте, господине. За да сте обществен коректив и държавник, трябва да бъдете подготвен. Екзалтацията оскотява смислеността. Крайно елементаризираните словесни конвенции с характер на третокласнически умозаключения не бива да се акумулират от хора като Вас, които имат достъп до национален ефир – това подлага на съмнение интелектуалния Ви капацитет. Не си служете с техниката на клиширания популизъм, гравиран с мутренска семантика от деветдесетте, а дайте солидни аргументи против това решение – каза един младеж.
В този момент другият, видимо по-възрастен от него мъж му отговори:
-Твърде малък сте да ми говорите за деветдесетте, аз познавам някои от неговите най-типични представители – застрахователи и прочие. Истината е, че няма такава държава, но има такъв народ. Суверенът е над всичко. Аз като гражданин искам да бъда питан за всичко. От мен зависи промяната, от всички нас. Това са толкова много съдби. Време е да променим политическата система. Мотивировката на това решение не ми харесва, тя е неморална и несправедлива. Войната тепърва предстои. Тях ги е страх.
Младежът продължи:
-Проблемът е, че в българското публично пространство липсва ясно установена понятийна структура и култура на смислената и цивилизована диалогичност. Днес всички разбират от конституционно право и демокрация. Истинските значения на понятия като „народ“ и „държава“ например, биват захвърлени в лаладжийското шумолене на публичната клика и изнасилени, за да бъдат защитени някои конюнктурни интереси.
-Това са просто догадки – отвърна събеседникът му.
-Не. Това е част от фабрикуването на общественото мнение от определени хора, посредством комплициран и ефективен инструментариум. Вие казвате, че няма такава държава, но има такъв народ. Аз пък ще Ви кажа, че държавата е политическото единство на един народ – тези понятия не са антагонистични, а си взаимодействат, едното предполага другото. Трябват теоретико-практически познания, ако ще се захващате с нещо подобно, само желание не е достатъчно. Иначе пак ще защитим репутацията си на случайна страна със случайни хора на неслучайни позиции, освен ако вече не сме го направили.
-Не ме обиждайте. Ами кой е суверенът? По Конституция това е народът. Вижте как е в САЩ, там в Декларацията за независимостта... – беше прекъснат.
-Чакайте, чакайте. Опитвате се да опростявате сложността, но няма прости решения на сложни въпроси. Простите неща винаги са невъзможни. Суверенът не може да стои извън правото, което създава – именно той трябва да се съобразява с него най-много. А и има разлика между национален и народен суверенитет. САЩ са друг казус и съвсем различна правна система от континенталната такава. Или, ако трябва да говоря чрез Вашата стилистика – там и държавата, и народът са други. Ами Вие, защо нарушавате Конституцията, щом толкова много я уважавате и спазвате по принцип?
-Как така? –попита учуден мъжът.
-Ами просто ще ви цитирам чл.1, ал.3 от нашия Основен закон: „ Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“ А Вие правите именно това. Фактът, че са се подписали толкова много хора (уважение за тях) не значи, че те са израз на целия народен суверенитет и нямате право да го присвоявате като заявявате, че Вие и тези, които Ви подкрепят сте целокупния български народ, а от другата страна са политиците. Не всички български граждани се припознават във Вас, не го забравяйте. Спокойно, няма да кажа и думичка за това на Плевнелиев. Да не вземете сега да скъсате моя снимка в ефир?
-А защо да не го направим? – има свобода на словото. Иначе не съм съгласен. Това, което казвате е мерзко и неморално. Въпросното решение се подиграва със съдбите на толкова много хора. Тях ги е страх, разбирате ли. Ние сме голяма сила, ако сме обединени.
Младежът беше чувал подобни тези. Вече му беше писнало от тях.
-Пълни глупости. Историята доказва, че революциите и промените не се правят от народите, а от личности с власт, пари и интерес. Хората са само фасадата на процеси, които се случват зад кулисите и за които ние сме крайно непросветени. Там се играе едно представление, за което нямаме билети. Би трябвало да го знаете.
-Това са теории на конспирациите!
-У нас всеки обективизъм и всяка истина са конспиративни теории. За съжаление...
- Суверенът е над всичко. Аз като гражданин искам да бъда питан за всичко. От мен зависи промяната, от всички нас. Това са толкова много съдби. Време е да променим политическата система. Мотивировката на това решение не ми харесва, тя е неморална и несправедлива.
Покрай двамата разговарящи набързо премина една грозна циганка. Те не й обърнаха особено внимание.
-Дайте аргументи защо сте против това решение –продължи младият господин.
-Не мога или пък може да не искам.
- А трябва да можете и да искате. Вижте какво. Народното събрание не може да приеме референдум с въпроси, които не са от неговата компетентност. А и трябва да правите разлика между учредена и учредителна власт – едната е производна, а другата е първична. Първичната власт е най-прекият израз на народния суверенитет, но тя се осъществява в определени законови условия. За да се прояви тя, преди това трябва да има широк обществен консенсус, а той вече не може да бъде автентичен, защото е приватизиран от внимателно подбрана мейнстрийм експертиза. Харесвам професионализма и творчеството Ви, но не говорете неща, от които не разбирате, защото така ставате като онези, срещу които декларирате, че се борите. Много е опасно човек да загуби правилната представа за самия себе си, да се самозаблуди, че е нещо, което всъщност не е. Мисля, че сте тръгнали по този път, а от него връщане назад няма. И мисля, че дълбоко в себе си го знаете.
-Твърде малък сте, за да ми говорите тези неща.
-Нима това Ви дава право да налагате монопол над определени теми с удобен реторичен дискурс? Това явно е иманентна характеристика на свободата на словото...
-Не ми се говори по тази тема. В крайна сметка защитавате позицията на онези дванадесет престъпници, така ли?
-Не защитавам позицията на онези дванадесет души, но те поне имат някаква аргументация, а при Вас тя тотално отсъства. Дали аргументацията им е правилна и акуратна –това е въпрос на задълбочен правен анализ, но е факт, че я има. Говорите за демокрация и свобода на словото. Неслучайно. Оповавайки се на тях си позволявате да раздавате на институции и лица обидни квалификации, вместо да си служите с факти и доказателства. Свободата лесно може да се превърне в свободия. Понякога е по-достойно да замълчиш в пушилката от думи.
-Стига сме мълчали! Трябва да се разгневим!
-Септември ще бъде май, но след май пак идва септември. Виждам, че говорим на различни езици. Няма смисъл да продължаваме.
Така разговорът приключи. Младежът излезе от циганския вертеп и тръгна нанякъде. А аз, станал неволен слушател на този диалог, малко по-късно бях осъден от една неправителствена организация. Знаете за какво и защо. Е, няма такава държава!
