Под мотото на олимпийския принцип премина участието ни в клубните европейски турнири. Българския зрител бе доведен до ръба на нервна криза. Останали без глас и сили може би голяма част от запалянковците са изхвърлили своите телевизори. Жест на отчаяние, познат ни от световното през 1994 година. По- конкретно от мача с Мексико.
Това действие не би довело до нищо добро. Първо, телевизорите са си немалка инвестиция, особено за излежаващия се по цял ден пред тях. А именно тези хора поддържат високия рейтинг на телевизионните канали и в частност спортните.
Олимпиадата обаче вече бе официално открита и това дава началото на една неповторима спортна фиеста. Всяко състезание се стреми към подобряване на световен рекорд. Всеки състезател е готов да се довлече до пиадестала, без значение какво ще му коства. Спортния дух е толкова приповдигнат, че се възнася далеч над стадионите и достига до всеки един телевизионен зрител.
Унесен в света на спорта, човек ще получи възможността да избяга далеч, поне за малко, от ежедневието, в което главата му е претрупана с мисли. На пистата в периода от изстрела на пистолета до пресичане на финалната линия не е важна инфлацията, не е важно поскъпване на горива, цени и пр. Не е важен дори шефа с непрестанното му мрънкане и недоволство.
Друг плюс е, че едва ли в скоро време някоя красива плувкиня ще ви намига освен през екрана. Едва ли ще имате много поводи да сте горд, както когато националния химн бъде слушан от цял свят. Няма как да не ви мотивират успехи постигнати отвъд физическите възможности на човек, от спортисти водени от неудържима спортна воля.
И ако това не ви е достатъчно, то имайте предвид, че в следващите четири години няма да имате възможност да надникнете през дупките на петте кръга и да навлезете в магичния свят на спорта. И ако все пак вашия телевизор е паднал в жертва на вашите нерви и емоции, не се предавайте. Килограм домати и бутилка ракия ви правят желан гост при съседа.
